Шоколад ... и още нещо

Напоследък изобщо не ъпдейтвам и започвам да се съмнявам, че някой изобщо ще види този пост преди проекта да е завършил. Но все пак, от един опит глава не боли ;) Малко по-надолу ще видите няколко въпроса. Имам за проект да изготвя сайт на избрана от мен тема. В случая темата е Sweets и тъй като това покрива не само шоколад, но и всичките желирани и не до там гумени джвъчки. И тъй като ни учат, че зад всеки добър дизайн, стои добро проучване, бих искала да знам:

1. За какво си мислите, когато чуете думата "шоколад"? (същото и за останалите сладки работи)
2. Какви цветове, звуци и емоции асоциирате с него/тях?
3. Ако има сайт за шоколад/сладки боклучки, какъв вид информация очаквате да намерите в него?
4. Как би изглеждал този сайт според вас?

Надявам се да ви е интересно. ^_^

Short Movies

Directed and written by Phil Austin and Derek Hayes 1983,United Kingdom

Director - Luis Cook Writers - Luis Cook & Mick Jackson 2007, United Kingdom

Director - Michael Dudok de Wit 2000, UK,Belgium, Netherland

Casshern

Както се казва в плаката по-горе, определено е по-добър от двете продължения на Матрица-та, но "masterpiece" е малко изсилено. Историята е интересна, макар на моменти да се губи логиката (може би защото го гледах озвучен на испански с кофти субтитри). Но поне за арт-а си струва да се гледа. Художниците (concept artists) определено са си свършили работата в тази насока. И разбира се, всичко тръгва от аниме от далечните 70те. Е, историята е малко променена, за да може да се впише в рамките на филма. И като всеки типичен sci-fi филм, нихилистичната тема я има до самия край на филма, когато всички умират ... или може би не? Андроиди, свръх-хора, машини, добро vs зло ... Всичко си е налице. Дори любовната връзка, която за късмет не се натрапва през цялото време. Филмът е доста песимистичен и оставя усещане за неизбежност.

Casshern си заслужава гледането ^_~

Red Room

Поредния ниско бюджетен хорър от Япония изпълнен с кръвопролития и насилие. При това насилие в доста изчанчени варианти. Особено след като героите са готови на всичко за 10 милиона йени. Да, правилно разбрахте. Четири абсолютно отчаяни индивида. Всеки със собствените си проблеми и грижи. Двама искат да спасят семейството си от Якуза, друга иска да бъде унижена, третото (!) иска промяна на пола. Всички те играят игра - всеки от тях тегли карта с номера от едно до три, на четвъртата карта е изобразена корона. Този, който изтегли короната, трябва да накара други двама да се измъчват по някакъв начин. И така, докато не остане само един (на мен малко ми напомния на Battle Royale). Това, което ми направи най-голямо впечатление, е озвучението. Ясно и отчетливо. Даже прекалено. В такива моменти се радвам, че го гледам на РС и всеки момент мога намаля звука. И така, поредния филм от Япония изпълнен със сексуално насилие и много кръв. Един колега, който е киноманиак, го хареса. Лично аз смятам, че може да се мине и без него.

Tetsuo: The Iron Man

Годината е 1989, а режисьор е Shinya Tsukamoto.

Филм, сниман за изкуството и само за изкуството. Енергичен, бърз, черно-бял, почти никакви реплики, много кръв и пот. От моя гледна точка - чист кошмар.

Сравнително кратък - 67 минути. Но през тези 67 минути може да се види всичко, за което можете да се сетите. Не знам защо се съгласих да гледам този филм. Лично на мен не ми хареса. Може би защото съм момиче и през последните няколко години предпочитам да гледам по-спокойни филми. Но Tetsuo определено е обезпокояващ.

В Midnight Eye има добро ревю на филма, ако ви се чете на английски. Но лично аз, не ви го препоръчвам, освен ако не си падате по ъндърграунд филми.

Moon Child

Интересен и неангажиращ японско-тайландски филм от 2003 година. В главните роли ще разпознаете Gackt и HYDE, което в първия момент ме накара да се замисля дали изобщо да си губя времето (всички знаем, че решили да се прави на актьор някой известен изпълнител, в повечето случаи резултата е направо плачевен). В крайна сметка го изгледах и не мисля, че беше пълна загуба на време.

В Midnight Eye твърдят, че това е един от най-добрите филми на режисьора Takahisa Zeze. Не съм гледала останалите му творби, затова не мога да кажа дали е вярно или не. Но Moon Child опделено е интересен филм, в който има от всичко по малко - има я спонтанната любов, има я мафията с убийствата, има го и вампира. Да, правилно ме чухте - вампир. Разликата е, че във филма не се набляга на свръхестественото. Да, HYDE (в ролята на вампира) е главен персонаж, но в никакъв случай историята му не е централна. Вниманието е фокусирано най-вече в настоящето, обикновените човешки взаимоотношения и решенията, които хората взимат.

Музиката е наистина хубава и се вписва изключително добре в сюжета. Особено много ми хареса песента на Gackt и HYDE Orenji No Taiyou или преведено на английски The Orange Sun.

Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

Kirameku nami to tawamureteita mujaki na kimi no sono yokogao

Hadashi de sunahama o kakenukeru kimi ga itoshii

Suna ni kaita kimi no namae to kazari tsuketa kaigara wa

Kata o yoseta bokura no mae de nami ni sarawareta

Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

Aoi sora wa iki o hisomete akai yuuhi ni dakarete yuku

Boku mo kimi o dakishime nagara hitomi o tojita

Ikutsu mo no yorokobi ya kanashimi mo kazoekirenai deai ya wakare mo

Ano koro to kawarazu ni yasashiku miteru orenji no taiyou

Eien o yume miteta ano koro no bokura wa

Itsu made mo hanarezu ni dakiatte waratteta

Akireru hodo kimi o omou yo

Sore dake de boku wa mitasareru

Nakanai de, itsu date aeru yo

Hitomi o tojireba...

*Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

I watched your innocent face as you frolicked with the waves.

Running along the beach with your bare feet, you are so precious to me.

I carved your name in the sand and decorated it with shells.

Nuzzled together behind it, we watched as the waves washed it away.

At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

The blue sky hides our breath and the red sunset embraces us.

And I embrace you too, as I close my eyes.

Endless joy and sadness, and countless hellos and farewells,

Unchanging from before, the orange sun continues to watch on gently.

Back then, we dreamed of an eternity together.

Believing we would never part, we smiled and embraced.

I can’t love you any more than I do.

And just by that, I feel complete.

So don’t cry, we can always meet again.

Whenever we close our eyes...

*At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

*repeat

Aoi Haru or just Blue Spring

Един от малкото филми, които няма да забравя ако не до края на живота си, то поне през следващите няколко години.

Филмът е сниман по едноименната манга на Taiyo Matsumoto. Филмът е от 2001 година, но като тематика и визия по нищо не се различава от сегашните.

За разлика от повечето режисьори от последните години, Toshiaki Toyoda не снима някаква блудкава мелодрама или хорър изпълнен с призраци и много кръв (като в Battle Royale, например). Училището, в което се развива действието, е западнала рушаща се сграда, която е изписана с графити. Местните членове на Якуза "кръжат" около двора, за да вербуват и без това вече закоравелите в училищните боеве момчета. А влезеш ли в училището, шансът ти за излизане е минимален.

За да се отърват от скуката, младежите си измислят изключително интересно занимание: провисват се на парапета на покрива и който успее да изръкопляска най-много без да падне, той става лидер на групата. А групата се състои от седем момчета, от които остава само един.

Интересно е да се проследи начина, по който тези момчета се променят през последната година от обучението си. Сравнени са дори с новите ученици от долните класове. Последна година в училище... Имаш ли мечти? Какъв искаш да станеш? Ще отидеш ли в университет? Ще работиш ли? И да имаш мечти, забрави за тях. Ти си в училище.

Тъжно е. Филма изобилства със сцени изпълнени с насилие, но камерата не ги показва директно. Всичко е скрито. Няма варели кръв, няма неестествени гърчове на тела и смешни писъци. Това е един жесток и брутален свят на насилие, което не се показва.

Филмът не е дотам дълъг и сложен, за да утежни по някакъв начин психиката на зрителя. Но поне за едното изкуство, добрата актьорска игра и музиката си заслужава да се гледа.

Girl with a Pearl Earring

От известно време не си бях показвала носа тук. Време беше XD

Студентските години вече започнаха и ми се налага да чета какви ли не книги, за да съм подготвена за лекциите или просто защото на някой му е хрумнало, че това книжле писано от англичанка е идеалния пример за холандската култура, харакатер и т.н.

В последния момент ни натресоха някакви часове по владеене на английския език. Преподавателят реши, че като чуждестранни студенти трябва да опознаем типични за холандската култура неща. С това съм съгласна. Но не мога да разбера едно нещо - защо е избрал книга, която е писана от англичанка, която няма нищо общо с Холандия. И в този ред на мисли, в цялата книга няма описано нищо типично холандско (като изключим на моменти художника Вермеер, но лично аз имам чувството, че Tracy Chevalier се е изгаврила с него).

Сюжета е плосък. Героите също. Chevalier се е опитала да придаде някаква душевна дълбочина и сложност на главната героиня Griet, но нищо не се е получило като хората. В крайна сметка "романът" е дълъг 100 страници (английския вариант) и в него просто не се случва нищо интересно. Дори няма някаква любопитна информация за героите или епохата, през която са живели, която да задържи вниманието на читателя. Истинска загуба на време.

С филма е същото. Скарлет Йохансон изглежда наистина невинна с бялата шапчица, но това не я спасява. Обикновено филмите по книги по-скоро перафразират книгата. Е,този е почти дусловно по книгата, което ми се видя дразнещо. И отново - загуба на време.

В интерес на истината, от целия ни клас единствено едно момиче хареса Girl with a Pearl Earring, но тя по принцип е романтична натура и светоусещането й е коренно различно от моето и (странното) на всички останали колеги. Като я попитах защо харесва книгата, отговора й беше, че превода на персийски бил изключително поетичен и че в главната героиня може да разпознае всяко момиче. Интересно, аз не се припознах в Griet и всекидневието й на домашна прислужница. В крайна сметка, различни култури - различни мнения. Лично аз не ви препоръчвам книгата, но ако имате време за губене и още повече, ако сте някакъв маниак и изобщо не подбирате какво да четете - тогава можете да й дадете шанс.

Аниме билет

Заглавието звучи ужасно, но моя милост не може да се отърве от копи-тейкърската си същност така лесно XD Да живее оригиналността на другите хора! И така, преди няколко дни пуснах един ъпдейт със заглавие Филмов билет, сега пускам подобен, само че с аниме (мислех си да включа и манга, но се отказах).

Започвам с първото ми любимо аниме, правено по манга - Hellsing. Което и аниме за вампири да съм гледала след него, винаги е бледнеело по всички параметри. Музиката пасва отлично, героите... като оставим на стана Серас Виктория, всичко е на изключително ниво. А самия Алукард ми напомня на герой от роман на Ан Райс. Какво по-хубаво от това?

Ghost in The Shell. Sci-fi отново XD. Води се едно от класическите анимета (и съответно манга). Харесах още първия път щом го гледах! Признавам си без бой -мангата не съм я чела и още повече, не съм гледала сериала. СРАМ! Но в интерес на истината, това, което видях като графика в сериала не ми хареса. Филмите са изключително красиви. Особено последната "ъпгрейдната" версия на първия филм. Ghost in the Shell създава интересна атмосфера, предизвикваща на интелектуално ниво (е, поне мен). Това, което наистина прави впечатление е, че няма никакъв хумор. Наистина е бъкано с много cyberpunk клишета, но какво от това? Историята е грабваща!

Darker Than BLACK. No comment XD

Angel Sanctuary Макар трите OVAи да са повече от ужасни, историята е страхотна. Или поне на мен ми харесва XD Вярно, че има много сълзи и сополи,но закъде сме без тях? XD

Ergo Proxy Мдам, май ставам вече досадна XD

I'm a Cyborg, But That's OK

Ssaibogeujiman Gwaenchanha е филм правен в Южна Корея през 2006г. Режисьор е Park Chan-wook.

Действието се развива в лудница, където всеки се мисли за някакъв. Главната героиня Young-goon се мисли за киборг и затова отказва да яде. Вместо това, се опитва да "смуче" батерии. Вторият основен персонаж - Il-sun, е млад мъж, хоспитализиран заради анти-социалното си поведение и шизофрения, се сприяделява с Young-goon. И от тук започва приключението им в отдалечен от реалността свят, който същевременно напомня на реалния абсурдистан в собствения ни живот.

Филмчето е адски сладко. ^_^ Цветовете са прекрасни, ситуациите любопитни, а сюжета е неестествен. Все пак действието се развива в лудница, където, в повечето филми, има единствено тъга, депресия и меланхолия. В I'm a Cyborg, But That's OK е точно обратното - въпреки тъжните моменти, всички се подкрепят, защото знаят, че имат предназначение в живота.

В крайна сметка, всеки от нас има собствена представа за себе си. Не можем да заклеймим някой като луд, просто защото не го разбираме. Затова и човешката психика е толкова сложна, грозна, интересна и въпреки всичко - красива.

Как ми се иска и аз да имам такива чорапи :dreamy:

Филмов билет

Ето и моят скромен принос в блогърската игра, наречена филмов билет. Началото й бе дадено от Станислав, а правилата са прости:

• Всеки блогър изрежда по 4 филма, в света на които би искал да попадне. Може и сериали;
• За всеки филм да има поне някоя друга дума обяснения;
• Филмите могат да се повтарят при различни блогъри;
• Всеки блогър трябва да предаде играта към 4 други блогъра;

Band of Brothers. Все още не съм прочела книгата и съжалявам за това. Братя по оръжие е един от малко сериали, които някога са успявали да задържат изцяло вниманието ми. Не става въпрос само за отделни неща като визия, музика, актьори и т.н. Десетте епизода разказват за съдбата на американския войник по време на Втората световна война. И макар реалността да е ужасна, няма нищо по-хубаво от нея.

Lord of The Rings. Не отричам, че манията ми на тема Толкин заглъхна преди около две години. И въпреки всичко, не мога да не устоя на едно магическо приключение. Самото усещане за магия, за добро и зло... Дълбочината на героите, макар и измислени, е впечатляваща. И времето... времето ще е спряло.

I'm a Cyborg, But That's Okay. Наречете го фетиш, наречето го мания ... наречето го някак и пак няма да сбъркате. Склоността ми да гледам странно-забавни филми понякога си казва думата. Скоро ще пусна един ъпдейт за този филм, който гледах наскоро. Защо избрах него? Просто искам да разбера какво е предназначението ми.

The Matrix. Бих искала да отбележа, че това е още един от фетишите ми. Всъщност, някои сигурно вече са го забелязали. Мдам, склонност към sci-fi. То да беше склонност... Anywayz. От цялата трилогия, предпочитам само първия филм, защото не е чист екшън и философската идея ясно си личи. Просто е по-интересен.

Не съм и предполагала, че ще ми е толкова трудно да избера филм, в чиято реалност бих искала да живея. Тия дни ще пусна почти същия ъпдейт, само че с аниме.

Да тагвам? Не, това ще го пропусна ;]

“Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” Сенека

Основната мисъл, която пробужда този цитат у мен, е идеята за целите, които човек сам си поставя. В тази насока думите на Сенека могат да се перифразират в: “Ако не знаеш каква е целта ти, за теб няма помощ”.

По време на своя кратък живот на земята, човек сам си определя цели, които трябва да постигне, било то някоя отдавашна мечта, като например да има собствена фирма. Това е цел и човек би трябвало да е готов на всичко, за да я постигне. В случая – да намери пристанището си. Тогава, когато човекът дава всичко от себе си за постигането на мечтата, тогава ще повее попътният вятър и ще му помогне по-лесно да я достигне.

Но има и друг тип човек. Той също има цели, но с малката разлика, че не иска да даде от себе си, за да ги получи. Тогава помощ няма да има и човекът ще остане само с мечтата. Той няма да е пълноценен като другия, защото не е положил труд и не е научил нищо ново - не се развива. Чакането на целта, да дойде наготово е пълна загуба на време, защото, както знаем, времето е ценно, а и чудеса няма. Затова бързо трябва да си поставим цели, за да не деградираме морално. А това, както знаем (ех, то пък много се изучихме!), не е полезно за човека. А ние все пак сме хора, нали?

Затова мисълта на Сенека: “Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” се отнася за хора, които постоянно си поставят нови и нови цели, които да постигат. Хора, които се развиват и морално, и духовно. Хора, които вярват в себе си, вярват, че могат.

Диалог между Доброто и Злото

Доброто и Злото си седят по средата на Нищото и пият бира. Гледат хората и от време на време сръбват от големите халби. По едно време Доброто вдига поглед от смъртните нещастници и казва на Злото:

- Мило, 'що стана така? 'Що не си остана в Рая?

- Щот’ е тъпо. - отвърна леко раздразнено Злото.

Доброто само повдигна леко рамене и отново отпи от халбата. Вгледа се в Злото, което упорито се опитваше да накара някакъв терорист да отвлече самолет на САЩ.

- Мило, а 'що не станем по-близки, а? - отново прекъсна Злото Доброто.

- Ше ма оставиш ли да си свърша работата бе?! - кресна Злото и отпи голяяяяма глътка, но се задави и оплю масата. Доброто се засмя.

- Ко' съ смейш! - опита се да крещи през кашлицата Злото. - Внимавай да не се задавиш и ти!

- Ше умреш от собствената си лошотия. - поклати глава Доброто. Ела с мен. Нека има само доброта.

- Мри бе! - отвърна Злото.

- Няма пък! - тръшна се на стола Доброто. - Кат' не искаш с добро на! Върви по дяволите!

- Аааааа не! Ти шъ вървиш по дяволите! Мри! Мриии!

Злото се нахвърли на Доброто и двете се сбиха под масата.И никое от тях не видя какво стана с терориста...

エルゴプラクシ

Въпреки, че е аниме, което не може да бъде гледано от всеки, Ergo Proxy е едно от любимите ми. На моменти наистина си мислех дали да не се откажа и да го зарежа по средата, но се радвам, че не го направих.

Първоначално ме грабна заглавието. Всеки знае какво е proxy в реалния свят и в този на интернет. За ergo не съм особено сигурна какво означава. Така че, реших да го гледам най-вече от любопитство. Напоследък попадам на всякакви боклуци откъм филми, анимета и т.н., за които твърдят, че наистина си заслужават гледането и определянето в жанра на sci-fi или cyberpunk. По този въпрос, Ergo Proxy си заслужава гледането.

Още от самото начало (в първи епизод), това което ме грабна, е високото качествно на арт-а. Е, смесват се на моменти 2D и 3D анимация, но това само допринася за колорита на анимето. Всичко, от мрачната атмосфера на фона, до външния вид на героите, е просто перфектно.

OST-a само допринася за мрачната атмосфера и за задълбочаването в психологическите портрети на героите. На мен лично ми допадна, макар да не мога да го слушам свободно, без да гледам Ergo Proxy. Не е саундтрак, който може да се възприеме като самостоятелна част от анимето, в което всичко си пасва толкова добре. Е, opening и ending песните не бяха много в тон с песимистичната атмосфера, но текста на Monoral - Kiri (opening) допълва по интересен начин анимето.

И ето, че стигнах до сюжета - най-трудната част. Това е едно от малкото анимета, които съм гледала, чийто сюжет е заплетен и сложен чак до последния епизод, когато повечето мистерии са разрешени и всички отговори са намерени. И все пак, края е такъв, че те кара да се запиташ: "Какво, подяволите, стана?". На моменти сюжета е дори прекалено усложнен, но това само го прави по-интересен като повдига въпроси, които никой не смее да си зададе.

Героите са непредсказуеми. Всеки един от тях има своя собствена история, която е разкрита постепенно в 23те епизода. Главната героиня - Re-L Mаyer (името варира според различните субтитри, които могат да бъдат намерени), е егоистична кучка, която в края на сезона е направо неузнаваема. И да, няма да опиша героите, както няма и да разкажа историята, за да не разваля удоволствието от гледането на Ergo Proxy. :)

С риск да се повторя, Ergo Proxy не е аниме, чиято цел е да забавлява или с което просто да убиете време. Ergo Proxy е аниме, което заслужава да бъде гледано сериозно. Затова и е едно от любимите ми.

Appleseed (2004)

Ето, че изгледах и филма преди Ex Machina. И да си призная, искрено съжалявам, че си направих труда да го свалям. желателно е дори да не си и помисляте за Appleseed OVA.

Мислех си, че продължението е плосковато, но сега като се замисля, няма как иначе да е след като предходния филм е също толкова безсмислен. Дори повече. Сюжетът е предсказуем, което определено не е в плюс. OST-a е абсолютно мизерен, а арт-а ме дразнеше през по-голямата част от времето.

Не е от филмите, които могат да се изгледат с лека ръка и след това спокойно да се продължи със следващия. Има интересни моменти, но те, разбира се, са провалени от плосковатите персонажи.

Нямам какво повече да кажа по Appleseed (2004). Нямам намерение да гледам OVA-та, защото очаквам, че ще е още по-зле. В крайна сметка, Ex Machina бие предшественика си по всички параметри, колкото и да е плосковат филма.

Степния вълк

Херман Хесе е немски писател, получил Нобелова награда за литература през 1946г. Повече за биографията нямам намерение да пиша, защото и без това я има в Уикипедия, където ще намерите и подробен списък с всичките му книги.

Степния вълк е негов роман, публикуван през 1927г. В книгата става въпрос за дълбокото психологическо разтройство на главния герой - петдесетгодишния Хари Халер.

От една страна книгата е интересна, ако я чете човек, на възрастта на главния персонаж.

Но от труга, Степния вълк е изключително досадна, депресираща и тъжна история за един самотен човек, който е на ръба на самоубийството. Затова и смятам да я препрочета, когато достигна тази възраст от петдесет години, за да мога наистина да я разбера. В момента, в нея намерих интересни мнения по въпроси, които засягат всеки от нас в един или друг момент от живота ни. За жалост, не съм достигала до пълното умопомрачение, за да мога наистина да усетя героя Хари Халер като част мен. Защото, в крайна сметка, във всеки от нас ги има чертите на един или друг фикционален герой.

Не ви я препоръчвам. Четете я на собствен риск.

Devil May Cry

Аниме, правено по едноименната компютърна игра. И като всеки такъв проект е пълна загуба на време.

Играта все още не съм я играла и нямам търпение да я пробвам. Но, докъм девети епизод съжалявах, че изобщо съм се захванала да гледам анимето.

По-голямата част от времето е, разбира се, заето от водене на епични битки и доказване на колко готин е главния герой Данте. не мога да отрека, че изглежда доста добре Но. Липсва абсолютно всякаква дълбочина на героите, в един момент безсмислените битки идват малко в повече и към края доскучава най-вече заради плиткостта на сюжета.

OST-a не е от най-забележителните, но има интересни попадения.

Стига да сте ентусиасти, спокойто можете да гледате как Данте размята грамаден меч и стреля с два пистолета асоциация с Hellsing по разни демони.

Darker than BLACK

Поредното аниме, което повдига въпроса какво ще правим, когато определени хора изведнъж започват да използват на обществени места мистериозните си свръхестествени сили. В Darker than BLACK крайният извод е същия като в серий от Witch Hunter Robin до X-Men: да се сформира тайна организация, която да следи и контролира тези хора. Въпреки сходната тема, анимето, което е правено по едноименната манга, в никакъв случай не е скучно.

Главният герой Hei, или Li, е изграден по невероятен начин, същността му е като на типичен супергерой от комикс с най-различни подправки в допълнение. На изображението виждате тримата главни герои (от ляво на дясно) - Huang, Yin, Hei и котаракът Mao. Всеки от тях има своя история, на която е отделен по ... един епизод.

Тъй като не ми се иска да ви развалям удоволствието от гледането, няма да разказвам повече ^_~ Лично на мен страшно много ми хареса тънкия хумор и като за част от sci-fi жанра е на доста високо ниво.

Battle Angel Alita

Мангата все още не съм я прочела, а OVAте ги изгледах.

Съветът ми е да не гледаде анимето. Не си струва. Мангата вече е друго нещо.

Battle Angel Alita или GUNNM (銃夢, Ganmu, буквално "gun dream") в Япония, разказва историята на Gally, или на Алита (в англоезичния превод), женски киборг, който е изгубил паметта си. Самата история започва като типичен shounen, но с развитието на действието сюжета става все по-заплетен, а главната героина добива все по-голяма дълбочина на характера.

Арт - първоначално може да ви се стори странен, но с всеки следващ том, всяка следваща глава, става все по-добър и все пак непроменен. Запазва се детайлността от самото начало, лицата изразяват и най-малката емоция и все пак не са деформирани до неузнаваемост (например чибитата, които на моменти започват да ме дразнят, колкото и да са сладки).

Тъй като все още не съм прочела мангата, не мога да дам крайна оценка. Но според мненията на други, които не само са я прочели, но са й и големи фенове, Battle Angel Alita определено заслужава да й се обърне внимание. :)

Appleseed Saga Ex Machina

Все още не съм гледала оригиналния Appleseed, но сигурен източник разбрах, че двата филма нямат нищо общо помежду си. Затова не мога да дам кой знае каква оценка на Appleseed Saga Ex Machina.

Като цяло, сюжетът не е нещо особено. Е, поне покрива всички точки по sci-fi жанра, което от една страна е успокояващо. Лошото е, че и тук има любовна история. По принцип нямам нищо против любовта, но в случая е плоска и героите (да, на постера по-горе са точно те) до такава степен се обичат, че дори човешки клонинг на възлюбения не би объркал дори за момент героинята. Колко досадно! Хората са се опитали на моменти да усложнят сюжета, но честно казано - не им се е получило. Като цяло има какво да се желае откъм сюжетна линия, защото мотива на "лошите" е да направят всички свободни в една или друга степен. Тема, вече засягана в повечето sci-fi филмчета.

Героите са плосковати. На моменти дори се усеща, че някои насила са натикани в историята само и само да се покаже колко са добри дизайнерите. Добре.

Арт - много напомня на този в Final Fantasy: The Spirits Within. Меки линии на дизайна и е приятен за окото. Няма я тази ужасна тъмнина, която преследва повечето sci-fi филми, по простата причина, че тук целта не е да се внуши страх у зрителя.

Музиката - ами... музика. Не е от тези, на които може да се обърне специално внимание.

Appleseed Saga Ex Machina е филм, с който спокойно можете да убиете 1ч и 44мин от времето си. Може да не харесате историята, но поне се насладете на хубавата графика.

Книжчица

Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча.

Вече съм го позабравила това стихотворение на Иван Вазов от детските ми години. Предполагам и вие. Защо така изведнъж се сетих за него? Отговорът не е от най-лесните. Като всеки дванадесетокласник и аз държах матура по БЕЛ (втората ми по избор беше английски език). Не се смятам за особено грамотна в някои отношения. Все още правя изключително глупави грешки. Но ДЗИ-то по български език и литература беше изключително лесено. По английски беше същата работа. Е, работата е ясна - като първи випуск всички трябва да минем. Догодина обаче ще има резачка. Недомислена работа.

Като цяло организацията беше добре, като изключим неграмотните квестори. В моя случай - квесторки в 138 СОУ на матурата по АЕ. Учтиви жени, като едната е преподавателка по БЕЛ. НО! Винаги има едно "но", просто не може без него! При изпита по английски има една част, която се нарича Listening. Нито една от двете не знаеше как да борави с касетофона (в случая с CD устройството). Сумати време се мотаха, докато не откриха ей-тъй-на-по-човешки, че просто трябва да се натисне next. Да живее българският учител!

Е,поне всички завършихме.

Ден на Земята? WTF?!

Онзи ден, на 22.04.2008г. беше т.нар. световен Ден на Земята. Е, и? Ден като всички останали. Някои отидоха на училище, други не. В София и по света хората продължават да карат колите си и в пиковия час на Цариградско пак е като в комин на Кремиковци. Малкото велосипедисти всеки момент ще бъдат блъснати от профучаващите покрай тях коли, камиони, рейсове и тролеи. Е, и?

Нека някой, с ръка на сърце да каже, че е помогнал в почистването около блока, вкъщи или в училище. Малко сте, нали?

Признавам си, самата аз не взех участие в нито едно мероприятие. Е, и?

За жалост, явно всеки от нас мисли така. По възможност да се скрие от работата и някой друг да я свърши. Но, явно така мислят 80% от населението, или поне аз оставам с такова впечатление. Днес дори станах свидетел на това, как дете на приблизителна възраст 8 години пред майка си изхвърли опаковка от бонбони на тротоара. Нито се замисли, нито се огледа. Просто пусна хартииката. Някой да намира нещо нередно в това?

Не намирам нищо нередно в замърсения ми/ни живот, а вие?

Nick Stone

Ник Стоун е роден в Кеймбридж, Англия, на 31.10.1966г. в семейството на шотландец и хаитянка. Прекарва ранното си детство в Хаити, след което се завръща в Англия през 1970г. Бестселърът му Mr Clarinet (книгата е и дебютна) печели няколко международни награди. Тъй като съм чела само Mr Clarinet, ще пиша само за нея.

Главният герой е частният детектив Max Mingus, чийто живот се сгромолясва, когато влиза преди седем години в затвора. Макс е специалист по открива на изчезнали деца и скоро след като е освободен от затвора приема офертата на хаитянския милиардер Allain Carver, чийто син Чарли е изчезнал преди три години. Всички детективи, наемани преди Макс свършват зле. Много зле, като се има предвид, че и занапред в книгата се говори и за вудуу, макар да няма и следа от фантастика а~la Лоръл Хамилтън. Вудууто е само споменато като религия, която владее Хаити много по-силно, отколкото военните сили на ООН и САЩ. И както пише на корицата:

"There's one other thing," Carver said when he'd finished talking. "If you take the job, it's going to be dangerous ... Make that very dangerous." "How so?" Max asked. "Your predecessors, they ... Things didn't turn out too right for them." "They dead?" There was a pause. Carver's face turned grim and his skin lost a little of its color. "No ... not dead," he said, finally. "Worse. Much worse."

Няма да разказвам повече, за да ви е интересно. Само ще допълня, че според книгата, в Хаити Mr Clarinet наричат човека, който чрез музиката си отвлича деца. Прилича на героя от приказката на Братя Грим за The Pied Piper of Hamelin.

Name Generator

My authentic japanese name is 中島 Nakashima (center of the island) 美和 Miwa (beautiful harmony). Take your real japanese name generator! today! Created with Rum and Monkey's Name Generator Generator.

В интерес на истината, винаги съм си падала по разните тестчета или т.нар. name generators в интернет. С тях мога да си губя времето по всяко време на деня (или ноща, зависи как го погледнете). Е, тогава нямам чувството, че съм свършила някаква полезна работа, а напротив - чувствам очите си като прикрепени към главата ми понички. И все пак, забавно е да се пилее времето!

Diary of Tortov Roddle

Сериалчето е повече от анимация. Първите 5-6 епизода са изцяло в студени тонове със силни нюанси на синьо. Последният епизод, като цветова гама, е най-топъл. Може би е така, защото Тортов се друса с някакви червени плодове и започва да халюцинира XD

Като цяло, анимацията няма някакъв конкретен сюжет. Всеки следващ епизод разказва различна история от пътуването на главния герой Tortov Roddle. Арт-а е странен и много напомня на едно клипче от Mtv. Като история, действие и ... да ... не е нищо особено. Лично на мен много ми допадна арт-а и музиката. Епизодчетата са кратички - около 10 минути.

Спокойно може да бъде пропуснато от хора, които не са ценители на изкуството анимация (и тук не става въпрос за затормозяващи съзнанието философски мисли върху Diary of Tortov Roddle, а за наслада на зрителните и звукови възприятия).

Държавно първенство за юноши и девойки, младша възраст, 22-23 март 2008 г. София

Първенство - хубаво. Има участващи - перфектно. Но защо трябваше да се проведе на басейна в Спортната палата, където нямаше място на трибуните за състезателите, пък камо ли за публика (която се състои главно от родители, защото няма място, за да се повикат приятели за агитки). На федерацията хем й се иска спорта да бъде популяризиран, хем провежда състезанията на добре поддържани басейни, които не могат да поберат 300 души. На първата снимка, се вижда тази част от басейна, на която няма нито столове, нито трибуни. Снимала съм награждаването на сестра ми и, за жалост, повечето зрители се бяха разотишли заради жегата, задуха и гъча. На втората снимка са трибуните от едната страна на басейна. Абсолютно същите ги има и от другата страна. Както виждате, няма място за големите сакове, които трябва да се носят, камо ли за състезателите, които трябва да почиват между стартовете. В случая, те не почиват, защото не могат да заемат удобна поза без да се схванат от чакане. Знамената би трябвало да са в цветовете на олимпийските кръгове, но и това нещо не се е плучило. Както винаги, звуковите колони гърмяха, пращяха и ехото в залата не позволяваше да се чува достатъчно ясно какво точно говори главния съдия. Е, тъй като от години ходя по състезания по плуване, съм свикнала да разгадавам този таен код, но повечето зрители определено имат нужда от предовач. Разочарована съм и от снимките качени в официалния сайт на БФПС - липсват снимки на едни от най-добрите състезатели на първенството, а именно на Габриела Томова, Анна Караджова, Симона Пантова и др. На всичкото отгоре преобладават лица от пловдивския клуб Младост 91. Няма нищо лошо в това да се снимат, но на първенството участваха състезатели от най-много 20 отбора (не съм ги броила точно). Лично аз смятам, че е нечестно спрямо останалите. И защо, аджеба, са снимали само делфина? Съществуват и стилове като кроул, бруст и гръб! Резултатите няма да коментирам, защото са доста слаби. Когато аз тренирах на тяхната възраст, нямаше момиче в челната тройка, което да е с резултат 30 секунди и отгоре. За сметка на това пък има силни гърбисти. До колкото чух, от спортното радиошоу Гонг, дошли да снимат и гледат шампионата, но бързо-бързо си тръгнали. В последствие, в предаването коментирали ужаса, който са изживели. За жалост, не намерих нищо в архива на сайта. А толкова много ми се искаше да го чуя! Спирам с възмущенията до тук. Мога да пиша още много и за останалите шампионати, но нека се наблегне най-вече на по-малките, защото при тях има най-много участници.

Лоръл К. Хамилтън

Лоръл Хамилтън, родена на 19 февруари 1963г., е американска писателка на свръхестествена и еротична литература. Основната и поредица е тази за убийцата на вампири Анита Блейк, но през 2000г. започва още една поредица - за приказната принцеса Мери Джентри, която става частен детектив.

Характерно за писането на Хамилтън е яркостта на езика и смесването на различни типове светоусещане. Затова и не може да бъде причислена към точно определен жанр - наблюдават се характерни линии от фентъзито, научната фантастика, хоръра и дори романтиката. В частност, поредицата за Анита Блейк в повечето случаи е определяна като детективски роман, фентъзи или хорър.

И тъй като съм чела само първите четири книги от общо 16те от поредицата за убийцата на вампири, смятам да наблегна на тях. Разказвач е самата главна героиня - Анита, която живее във фантастичния Сейнт Луис, който е подобен на реалния. Разликата е, че не само същества като вампирите и превръщачите са истински, но и всички хора знаят, че те съществуват, а и са равноправни граждани на Америка. Поредицата проследява неспиращите конфликти на Анита със свръхестественото, докато тя се опитва да разреши поредната мистерия, осъзнава собествените си сили, и преодолява серии от сложни романтични и политически взаимоотношения. Няма да си кривя душата, като кажа, че след Анита, вампира Жан-Клод е другият ми любим персонаж ^_^ И може би след Лестат е другият най-секси вампир в литературата.

Първоначално бях много ентусиазирана, когато разбрах, че има комикс по поредицата. За жалост, ентусиазма ми бързо изчезна. Както сами виждате, арт-а е изключително грозен. Както казва една моя приятелка - не могат да рисуват, дори живота им да зависи от това.

Книгите са интересни, четат се на един дъх и не затормозяват съзнанието на читателя. Препоръчвам ви да им дадете шанс. На български са издадени първите четири: Престъпни удоволствия, Усмихнатият труп, Циркът на прокълнатите и Кафенето на лунатиците. Има ги в повечето книжарници на щандовете за фентъзи. :)

Akira

アキラ (произнася се a-ki-ra) е филм от 1988г. по едноименната манга на Katsuhiro Otomo (негов е и филма). Много, наистина много може да се пише за това аниме, съответно за мангата. Преди мен са си чупили пръстите по клавиатурата в animes-bg и в Уикипедия. В интерес на истината Нанера е написал/а едно изключително ревю.

Мангата все още не съм смогнала да прочета поради липса на време и най-вече, защото се захващам с какви ли не други дивотии. Но съм горда с това, че учителката ми по рисуване има оригинален 4ти том от поредицата и дори съм го докосвала! ^_^ След това изречение можете да си представите колко много значи за мен това аниме (след Angel Sanctuary, защото като видях том от мангата (макар и на немски) изпаднах в състояние, което надали е обяснено в учебниците по психология).

Задължавам ви да го/я гледате/прочетете! Няма начин да бъде пропуснато с лека ръка!

Angel's Egg

天使のたまご е аниме режисирано от Tokuma Shoten през 1985г. Филма проследява ежедневния живот на малко момиченце в един странен свят на мрак и сенки.

Момичето, чието име не разбираме, пази мистериозно яйце. Прекарва времето си в събиране на бутилки и предмети в готически, мъртъв град. Мъж, чието име също не е разкрито, пристига в мрачния град на машина, носейки кръст на гърба си. Двамата се срещат и разговарят, въпреки че диалогът им се състои само от повтарящия се въпрос: "Кой си ти?"

Иииии, ще спра до тук! Анимето е необичайно и на моменти трудно смилаемо. Към края на филма все по-ясно се засяга темата за Бог. Диалог като цяло няма - само музика, звуци и зрение. Всичко е оставено на този тип възприятие, което е наистина приятно, като изключим призрачните сцени, които ми подействаха много по-силно, отколкото някой хорър.

Отново аниме, което не е за всеки.

Serial Experiments Lain

Serial Experiments Lain не е от аниметата, които могат да се гледат винаги и по всяко време. Не е и особено лесно за осмисляне. Дори аз, която толкова много харесвам такъв тип анимета, доста трудно го издържах. Засягат се теми относно реалността, идентичността и комуникацията.

В сериите се проследява живота (до колкото може да се нарече живот) на Lain Iwakura, девойка, живееща в Япония, и нейното "запознаване" с the Wired (глобална комуникационна мрежа подобна на Интернет). И тъй като анимето борави директно с въпроса какво точно представлява реалността, сюжетът не може да бъде точно преразказан. Но може да се каже, че сюжета е базиран на представата, че в основата на всичко са човешките мисли, спомени и съзнание. В този ред на мисли епизодите могат да се възприемат като халюцинации на Lain, или на останалите протагонисти, или на Lain, която манипулира чуждите халюцинации. Епизодите се състоят от преплетени философски теми, вместо от традиционното линейно описание: наречени са "layers".

Анимето описва The Wired като съвкупност от човешки комуникационни мрежи, създадени чрез телеграфични и телефонни услуги и разпространени чрез Интернет и следващите го мрежи.

Мога да продължавам,но в интерес на истината не ми се иска. Повече информация можете да намерите в интернет. Дори в Уикипедия има изключително добър анализ на арт-а и на темите в анимето. Самата аз се учудих, че може да се обърне толкова голямо внимание на сенките, които ми направиха впечатление със странността си.

Не смея да ви го препоръчам, защото някои биха ме обвинили, че препоръчвам глупости. Serial Experiments Lain определено не е за всеки и още повече, че е не може да се осмисли лесно. Който иска да си размърда мозъка, може да се пробва :)

P.S. Игра за PlayStation със същото заглавие е издадена през ноември 1998.

Mononoke (モノノ怪)

Любимото ми аниме за този месец (сигурно и за следващите няколко XD)! Замисълът е оригинален, а арт-а е просто неповторим! Няма ги характерните светлосенки и преливания от тъмни към студени нюанси - абсолютно декоративен стил, който не дразни окото с много си цветове. Някъде бях прочела израза "движи се по онзи тънък ръб между кича и екстравагантността". Е, не е точно екстравагантност, но арт-а на анимето определено не е от често срещаните. Лично на мен ми хареса. При това много ^_^ Opening и closing песните не ми харесаха особено, но като цяло може да се каже, че музиката е прилична. А гласът на Takahiro Sakurai, който озвучава главния герой, е просто разтапящо секси!

Действието се развива в Япония по време на периода Edo и проследява един Продавач на лекарства (Kusuriuri (Medicine Seller)), който избива т.нар. Mononoke. Последното се появява, когато Ayakashi (дух, който просто може да придобие материална форма) се съюзява със силни човешки емоции като страх и тъга. Kusuriuri използва Sword of Exorcism (или екзорсистски меч XD), за да победи, или по-точно да убие, Mononoke. Но, за да може да извади меча, Облика, Истината и Разкаянието трябва да бъдат показани. Облика е резултат от преплитащите се съдби на хората, Истината е естественото състояние на всички неща, а Разкаянието или Съжалението присъства в сърцата на всички хора. Точно по тази причина анимето се различава още повече от останалите комерсиалки - търси ужаса вътре в човека, а не в света около него.

Просто ви задължавам да го гледате! Може да не ви се стори кой знае колко интересно аниме, но поне за арт-а, гласа на Kusuriuri и кратките истории си заслужава ^_^

P.S.Обясненията ми за духовете не са особено блестящи, но и не ги разбрах особено добре. В Уикипедия има цяла статия посветена на различните призраци и демони в японската митология, затова по-добре я прочетете и не взимайте за първа монета моето дебилно обяснение за Ayakashi и Mononoke. В действителност са много по-интересни :)

Mononoke AMV

AMV към едно от любимите ми анимета ^_^ Качеството не е кой знае какво, но пък музиката е страхотна. По-късно ще ъпдейтна и за самото аниме :)

The Vampire Lestat

Втората книга от Вампирските хроники на Ан Райс след Интервю с вампир. Някои от действията в книгата си противоречат и това е интересен пример за т.нар. unreliable narrator (нямам си никаква представа как би трябвало да се преведе), което позволява на читателя сам да избере коя версия е вярна според него/нея.

Действието се развива от края на 18ти век до края на 80те на 20ти век, като проследява 200-годишния живот на вампира Лестат.

Приятна за четене (поне аз я прочетох сравнително бързо) и доста обсебваща (поне на мен ми подейства така). Не се различава като стил от останалите книги на Ан Райс - все така меланхолична и мрачна обстановка. С малката разлика, че тук секса дори не се споменава O_O Е, може и да срещнете думата, но за самия акт и дума не може да става, което ми се видя странно и някак неестествено за Райс. На моменти дори се усещат енергичността и постоянното любопитство на Лестат, който е много по-симпатичен (макар и доста лекомислен) от Арманд. Арманд е ... ами ... изключително религиозно дете, което буквално по случайност става вампир. Жалко, но все пак и неговия образ не е никак лек за възприемане.

За феновете на dark fantasy-то, силно ви препоръчвам да прочетете за вампира Лестат. :)

A Wind Named Amnesia 風の名はアムネジア

Филм, правен по едноименната манга на Hideyuki Kikuchi (автор на не безизвестните Vampire Hunter D, Demon city Shinjuku и Wicked City, и режисиран от Kazuo Yamazaki. Едно от първите ми анимета от далечното детство. Тогава не разбрах за какво точно става въпрос, но наскоро си доставих удоволствието да си припомня. Тъй като филмчето е старо, в първия момент арт-а изглежда някак не естествен. Но определено си има красивите моменти.

Историята е следната: Апокалипсиса не идва с гръм и трясък, а съвсем тихомълком - вятърът на амнезията лишава човечеството от неговия разсъдък. Цивилизацията изчезва само за едно денонощие като хората забравят как да използват уредите на съвремието, забравят как да говорят ... забравят всичко.

Две години по-късно, младеж тръгва на пътешествие из варварска Америка. Изумителното е, че той успява да се преобразова след катаклизма, и негов спътник е млада жена, която по някакви незнайни обстоятелства е успяла да избегне влиянието на вятъра.

Странно е, когато имам някакво бегла представа за едно аниме преди години и когато го гледам сега. Не мога да се похваля с богат списък от гледани анимета, но все пак мога да направя някакво сравнение. И то определено е в минус на A Wind Named Amnesia. Замисъла е добър, но не достатъчно задълбочен. Музиката е сравнително добре.

Може да се гледа ;)

Death Note (デスノート, Desu Nōto)

Наскоро открих, че има и игрални филми по мангата/анимето ^_^ Първоначалната еуфория беше помрачена от грозния актьор, който играе Райто -> Tatsuya Fujiwara. Но пък за сметка на това L е по-секси от всякога -> Ken'ichi Matsuyama. Nakamura Shidō озвучава Ryuk и смея да кажа, че гласът му е изключително приятен. Но стига вече фенски изблици.

Филмите са два: Death Note и Death Note the Last Name. А този месец трябва да излезе и L: Change the WorLd, който се пада трети филм от поредицата. Като цяло, връзката с мангата е ясна само в първия филм, след това всичко е перафразирано. Няма ги Mello (фенски изблик:КАК МОЖАХА?! MY CHOCOLATE GOD!) и Near и т.н. Дори края е съвсем различен. Все пак има трети филм само за L. XD

Мда. Не е кой знае какво, но дори и само за Kenichi си заслужава да се гледа (а за него определено трябва да се гледа XD).

The Witching Hour

Първата книга от трилогията на Ан Райс за вещиците Mayfair (останалите две са Lasher и Taltos). Не е четиво за всеки, главно заради 1400-те си страници с дребнички букви. Лично аз я прочетох за около месец (като се има предвид,че се занимавам и други работи, освен четене на Ан Райс). Като цяло е интересна, но на моменти дотяга с прекалена детайлност.

Главните герои в трилогията са Rowan Mayfair (неврохирург, която няма никаква представа за историята на семейството си до един определен момент), Michael Curry (специалист по реставрации на стари къщи), Aaron Lightner (агент на Таламаска), Lasher - дух със странни мотиви, и най-накрая, самите вещици Mayfair - семейство на инцести и какво ли още не. В по-голямата част от книгата сюжета буквално спира, за да се обяснят всички мистерии свързани със семейството. Като изключим, че на моменти историите се повтарят, всичко е болезнено изпипано. Останалите две книги все още не съм ги прочела, затова не мога да твърдя до колко си струва да се прочетат. Но до колкото познавам стила на Райс, определено си заслужава.

И не, този път няма да ви разказвам историята ;)

カクレンボ

Kakurenbo на японски означава криеница (самата игра). Филмчето е дълго 25 минутки и е базирано на невинната детска игра. Otokoyo, както го наричат, е игра на криеница около руините на стар град без жители. Когато децата играят, едно по едно започват да изчезват. Смята се, че демони и духове са виновни за изчезването им. Една нощ, момче на име Hikora решава да вземе участие в играта с надеждата да намери сестра си.

За самото филмче е използвана CGI анимация и т.нар. cel-shading техника, чиято цел е да постигне ефекта на традиционната анимация.

Сюжета е интересен, макар и прекалено сбит за тези 25 минутки. Сякаш зрителя профучава през историята без да може да се докосне до героите. Ефекта от този тип анимация ми хареса, макар да прочетох и доста отрицателни отзиви за нея. Музиката се вписва перфектно, а и края ми хареса. Води се хорър, но е прекалено кратко, за да може сплаши някой.

В крайна сметка, от гледна точка на сюжета може и да не се гледа. Но ако се интересувате от графиката, препоръчвам ви да му хвърлите един поглед. Все пак е само 25 минути. :)

The Animatrix

Аниматрицата. Името говори само за себе си. Лично аз предпочитам Аниматрицата и първата част на Матрицата (останалите са си чиста проба екшъни и никой не може да бе убеди в обратното) главно защото притежават онази фина интелектуална нишка характерна за sci-fi-то. Но нека се върнем към обекта на коментара ми.

Развитието на проекта The Animatrix започва, когато братята Уашовски представят първия филм от трилогията в Япония. Докато са в страната, посещават няколко аниме-художници и решават да работят заедно с тях.

Филмът сам по себе си е разделен на девет кратки филмчета като общата им продължителност е само 89 минути. Късометражните анимета са подредени горе-долу в следния ред:

• The Second Renaissance, Parts I & II
• Final Flight of the Osiris
• Program
• World Record
• Kid's Story
• Beyond
• A Detective Story
• Matriculated

Не съм особено сигурна за реда, защото го правя по спомен, а паметта ми не е от най-силните ми черти. ;) Ако сте от хората, които си падат по филми, които наблягат на философски разсъждения от рода на какво е това реалност и изобщо съществува ли, това е една творба, на която заслужава да й се обърне внимание.

P.S. Ето и една статия, засягаща (предварително се извинявам за малоумния ми превод) симулираната реалност.

グリーングリーン

Green Green е едно от най-дебилните анимета, които съм гледала някога. Въпреки че героите са на по 17 години, страшно много напомнят на седмокласниците (а и на индивиди в по-горните класове) в нашенските училища. Анимето е адаптация по еротична (даже на моменти си е чиста порнография) компютърната игра. В японския вариант, епизодите са 13, като финалният съдържа секс сцени и затова в САЩ спестяват тази част на де... мхм... хората, които ще го гледат.

Действието се развива в провинция в Япония в изолирания интернат на мъжкото училище Kanenone Gakuen (буквално преведено на английски звучи така:"Sound of the Bell Academy"). И след като едно от малко останалите изцяло мъжки училище, следва, че няма момичета в диаметър от няколко мили. НО! Училищният съвет започва преговори за сливане с друго девическо училище (които пък едва ли не не са виждали мъж през живота си), за да се превърне академията в обикновено смесено училище. И всичко това кара хормоните на мъжките идивиди, а и на някой женски, да закипят.

И тъй като анимето е комедия, следват един куп простотии, лафове и изобилие от чибита. Честно казано, спокойно може да бъде пропуснато, но ако искате да се посмеете и най-вече, ако имате време за губене, спокойно можете да си го пилеете с Green Green.

P.S. OVA-та по анимето не струва :)

Battle Royale

Battle Royale е една от най-бруталните манги, които съм чела някога. И под брутална нямам предвид страхотна. Тук арт-а е красив, но на моменти е повече от отвратителен. Както винаги, героите притежават минимум 47 литра кръв, което не е кой знае колко интересно. НО! Бруталността идва от това, че за разлика от повечето манги, които съм чела, в тази художника сякаш се е вманиачил относно детайлите. Картинката, която приложих последно, не е най-точния пример, но нямам намерение да се ровя из всичките 15 тома, за да намеря страницата, на която е изобразен изтичащия мозък на току-що застрелят от упор младеж. Друг е момента, че не е желателно, мангата да се чете и от хора, които не харесват чистата порнография, която в някои от главите изобилства. Като цяло става дума за клас от 42 япончета на по 17 годинки, които са отвлечени на остров и са заставени да се избиват, докато не остане само един. Филма все още не съм го гледала, а и след като прегледах няколкото клипчета в You Tube, реших, че изобщо не си струва да го тегля и да го гледам. Така че, ако на някой му се чете типично изтрещяла манга - нека пробва тази.