“Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” Сенека

Основната мисъл, която пробужда този цитат у мен, е идеята за целите, които човек сам си поставя. В тази насока думите на Сенека могат да се перифразират в: “Ако не знаеш каква е целта ти, за теб няма помощ”.

По време на своя кратък живот на земята, човек сам си определя цели, които трябва да постигне, било то някоя отдавашна мечта, като например да има собствена фирма. Това е цел и човек би трябвало да е готов на всичко, за да я постигне. В случая – да намери пристанището си. Тогава, когато човекът дава всичко от себе си за постигането на мечтата, тогава ще повее попътният вятър и ще му помогне по-лесно да я достигне.

Но има и друг тип човек. Той също има цели, но с малката разлика, че не иска да даде от себе си, за да ги получи. Тогава помощ няма да има и човекът ще остане само с мечтата. Той няма да е пълноценен като другия, защото не е положил труд и не е научил нищо ново - не се развива. Чакането на целта, да дойде наготово е пълна загуба на време, защото, както знаем, времето е ценно, а и чудеса няма. Затова бързо трябва да си поставим цели, за да не деградираме морално. А това, както знаем (ех, то пък много се изучихме!), не е полезно за човека. А ние все пак сме хора, нали?

Затова мисълта на Сенека: “Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” се отнася за хора, които постоянно си поставят нови и нови цели, които да постигат. Хора, които се развиват и морално, и духовно. Хора, които вярват в себе си, вярват, че могат.