Втората книга от Вампирските хроники на Ан Райс след Интервю с вампир. Някои от действията в книгата си противоречат и това е интересен пример за т.нар. unreliable narrator (нямам си никаква представа как би трябвало да се преведе), което позволява на читателя сам да избере коя версия е вярна според него/нея.Действието се развива от края на 18ти век до края на 80те на 20ти век, като проследява 200-годишния живот на вампира Лестат.
Приятна за четене (поне аз я прочетох сравнително бързо) и доста обсебваща (поне на мен ми подейства така). Не се различава като стил от останалите книги на Ан Райс - все така меланхолична и мрачна обстановка. С малката разлика, че тук секса дори не се споменава O_O Е, може и да срещнете думата, но за самия акт и дума не може да става, което ми се видя странно и някак неестествено за Райс. На моменти дори се усещат енергичността и постоянното любопитство на Лестат, който е много по-симпатичен (макар и доста лекомислен) от Арманд. Арманд е ... ами ... изключително религиозно дете, което буквално по случайност става вампир. Жалко, но все пак и неговия образ не е никак лек за възприемане.
За феновете на dark fantasy-то, силно ви препоръчвам да прочетете за вампира Лестат. :)
No comments:
Post a Comment