Един от малкото филми, които няма да забравя ако не до края на живота си, то поне през следващите няколко години.
Филмът е сниман по едноименната манга на Taiyo Matsumoto. Филмът е от 2001 година, но като тематика и визия по нищо не се различава от сегашните.
За разлика от повечето режисьори от последните години, Toshiaki Toyoda не снима някаква блудкава мелодрама или хорър изпълнен с призраци и много кръв (като в Battle Royale, например). Училището, в което се развива действието, е западнала рушаща се сграда, която е изписана с графити. Местните членове на Якуза "кръжат" около двора, за да вербуват и без това вече закоравелите в училищните боеве момчета. А влезеш ли в училището, шансът ти за излизане е минимален.
За да се отърват от скуката, младежите си измислят изключително интересно занимание: провисват се на парапета на покрива и който успее да изръкопляска най-много без да падне, той става лидер на групата. А групата се състои от седем момчета, от които остава само един.
Интересно е да се проследи начина, по който тези момчета се променят през последната година от обучението си. Сравнени са дори с новите ученици от долните класове. Последна година в училище... Имаш ли мечти? Какъв искаш да станеш? Ще отидеш ли в университет? Ще работиш ли? И да имаш мечти, забрави за тях. Ти си в училище.
Тъжно е. Филма изобилства със сцени изпълнени с насилие, но камерата не ги показва директно. Всичко е скрито. Няма варели кръв, няма неестествени гърчове на тела и смешни писъци. Това е един жесток и брутален свят на насилие, което не се показва.
Филмът не е дотам дълъг и сложен, за да утежни по някакъв начин психиката на зрителя. Но поне за едното изкуство, добрата актьорска игра и музиката си заслужава да се гледа.
No comments:
Post a Comment