Farinelli

Фаринели или Carlo Maria Broschi (роден на 24 януари 1705г. - умира на 16 септември 1782г. ) е един от най-известните италиянски кастрати на 18 век. Роден е в Andria, днешна Apulia, като израства в музикално семейство - баща му Салваторе е композитор и maestro di cappella в градската катедрала. От 1707г. смейството заживява в крайбрежния град Barletta, само на няколко мили от от Andria, но в края на 1711г. се преместват в Неапол, където през 1712г. по-големият брат на Карло, Рикардо е приет в консерваторията на S. Maria di Loreto със специалност композиране. Карло, вече доказал таланта си на певец, бил представен на най-известния по това време в Неапол преподавател по пеене, Nicola Porpora. Салваторе Broschi умира на 4 ноември 1717 на 36-годишна възраст. Смъртта на бащата и последвалия банкрут на семейството, са предпоставките, накарали Рикардо да вземе решението брат му да бъде кастриран. Но трябвало да бъде измислена причина за незаконната операция и на Карло му било обяснено,че е паднал от по време на езда. С наставленията на Porpora, Карло напредвал изключително бързо, правейки дебюта си, когато е само на 15 години. Фаринели бързо станава известен в Италия като il ragazzo ("момчето"). През 1722г. за първи път изпълнява в Рим произведенията на Порпора Eumene и Flavio Anicio Olibrio, също така поемайки водещата женска роля в Sofonisba от Luc'Antonio Predieri (било е обикновена практика за младите кастрати да се появяват на сцената en travesti).

Това е само малка част от сбития превод на автобиографията на Фаринели. Нямам намерение да я превеждам цялата, защото нямам нужното време за това. Който иска може сам да я прочете. Също така има и филм, който наистина заслужава да се гледа не само заради красивите италиански актьори, но и заради прекрасната музика, добрата игра и живота, на който са обречени кастратите.

Също така, намерих за интересна и информацията относно т.нар. кастрати. Важно е да се знае за какво точно става въпрос и както се изменя гласът им през годините на разтеж. Самата аз свалих от интернет изпълнения на единствения записван някога кастрати - Alessandro Moreschi. Макар записът да е от много лошо качество, все пак е правен в промеждутъка от 1913г. до 1922г., сопраното на истинския кастрати е много по приятен от този на женските.

Книгата, която ме запали на тази тема е Cry to Heaven на Anne Rice, която е един от малкото романи, които някога са успявали изцяло да ме обсебят. Горещо я препоръчвам на всеки, който е склонен да чете текстове наситени с еротика и дълбоки емоции.