エルフェンリート

Едно от първите ми докрай изгледани анимета, което в последствие стана и едно от любимите. Странното е, че за първи път, повече харесвам анимето, отколкото мангата. И може би единствената причина е, че арт-а е изключително дебилен. Дори и аз бих го нарисувала по-добре! вярва си

Историята се върти около т.нар. diclonius и в частност Луси, която би трябвало да е най-жестокото същество на този свят, но нещо определено не й се получава. Защо? Защото се появява едно момче на име Kouta; защото след един инцидент за известно време не помни коя е и се превръща в едно противно невинно Nyu-кащо същество. Сюжета е достатъчно интересен, за да се изгледат всичките серии. Но OVA-та, която излезе наскоро, е пълен боклук и изобщо не си заслужава. ДОРИ НЯМА КРЪВ (която в сериала се лее като от цистерна). Заслужава си да се отдели специално внимание на OST-a, както и на използваните в началото и края на анимето картини на Густав Климт.

デスノート

Последната манга, която прочетох и съответно последното аниме, което що-годе изгледах. Death Note е японска манга, чиято история е създадена от писателя Tsugumi Ohba и художника Takeshi Obata. Като цяло, историята е фокусирана върху гимназист, който решава да отърве света от злото с помощта на свръхестествена тетрадка, която убива всеки, чието име написано в нея.

Light (Raito) Yagami е изключително умен младеж, който отвратен от престъпността и корупцията по света. В живота му настъпва обрат, когато през 2003г. намира странната тетрадка "Death Note". Според инструкциите в нея, когато нечие човешко име е записано в нея, този човек ще умре. Първоначално Райто се съмнява относно автентичността на тетрадката, но след като експериментира със смъртта на двама престъпници, признава, че тетрадката е истинска. След като се среща с предишния й собственик - shinigami наречен Ryuk, Райто решава да стане "Богът на новия свят" като въздава справедливост над криминално проявените. Скоро, броят на необяснимите смътни случай на престъпници, привлича вниманието на Интерпол и на мистериозен детектив, познат като "L". L бързо разбира, че серийният убиец, познат на обществото като "Kira" (произлиза от японския начин на произнасяне на английската дума "Killer"), се намира в Япония. L също така прави заключението, че Kira може да убива хора без да ги докосва. Райто разбира, че L ще бъде най-големият му противник и победа, и играта на котка и мишка между двамата започва.

Като цяло мангата и анимето са интересни. И като всяка детективска история, действието се развива бавно (анимето е 37 епизода!, а мангата 12 тома), която понякога е изключително дразнещо. А краят е наистина неочакван и авторите изкарват главния герой психопат на тема правосъдие и смъртта му е цяла гавра.

За по-любопитните на тема shinigami. Shinigami (死神, буквално "death god" или бог на смъртта) е японският вариант на персонификация на смъртта, въведен в Европа по време на периода Meiji. Съответно, има и различни разбирания за тези "богове", които се споменават най-често във фикцията.

Angel Sanctuary

Една от любимите ми манги. Готова съм да убия човек, за да я имам в ръцете си, а не само да си вадя очите, за да прочета 20 тома на компютъра. Е, за някои може и да не се окаже чак толкова обсебваща.

Манга и аниме сериите Angel Sanctuary са създадени от Kaori Yuki. Предполагам, че някои вече са чували трите OVA-и по мангата, които определено не си заслужават гледането по простата причина, че единствената им цел е да насочат вниманието изцяло към мангата. Точно заради това и епизодите нямат завършен край. Като цяло и в мангата, и в анимето съдържанието в повечето случаи е за 16+, пък дори и за 18+ (тук вече преувеличих, но имайте предвид, че определено не е за деца под 11 години). Засягат се теми като моралността на инцеса (тук вече не съм особено сигурна дали така трябва да се преведе, но нямам речник до мен, за да го преведа), природата на Господ и ред други философски теми.

Сюжет: Фон на цялата история е тази на Organic Angel Alexiel, която е една от най-висшите същества, трета след Господ и първоначалния човек Adam Kadamon. По ранк е равна на своя брат-близнак Inorganic Angel Rociel. *тук пропускам по-голямата част от подробностите, които се разбират в течение на самата история, или просто в Wikipedia*

В крайна сметка, главен герой е Muodu Setsuna, в чието тяло е преродена душата на Alexiel. Е, чак преродена е силно казано, тъй като Set-kun си има своя собствена душа. Та, Oni-cha и сестра му Sara са влюбени и в крайна сметка решават да се чупят от вкъщи. Да, ама не. Попадат на Rociel, Katan и няколко демона и завръзката е готова. Оказва се, че това момче е т.нар. Messiah, който спасява Рая, Ада и Земята от унищожение, макар че до края на мангата читатела не остава с това усещане по простата причина, че Сет се води единствено от любовта си към Сара.

Има битки, интриги, интриги... и пак интриги. Йерархичната подредба на ангелите в Рая е доста интересна и честно казано, не съм и предполагала, че може да бъде създадена такава история. Искрено ви препоръчвам Angel Sanctuary.

Exit to Eden

И така. Наскоро (преди около седмица) прочетох и тази книга на Ан Райс, благодарение на Кали. Като цяло ми напомня на любовните романи на майка ми (от тях преди години се насилих да прочета един и от тогава не съм се осмелявала дори да ги погледа на библиотеката), но в малко по-различен вариант. И точно този странен аромат на различие ме принуди да я дочета. А сега нека поясня. Става въпрос за т.нар. BDSM . На чист български -> за садо-мазо изпълнения и съответно мазохистите, как болката им доставя сексуално удоволствие и могат да превърнат това в изкуство.

Първоначално Ан Райс издава Exit to Eden под псевдонима Anne Rampling, като в по-късните издания на книгата присъства истинското й име.

Главните герои са Lisa Kelly и Elliot Slater. Жената работи в т.нар. The Club. Това е изолиран от останалия свят остров, на който се сбъдват абсолютно всички сексуални фантазии на тези... хора. И такааа.... Известно време си играят на Господарка и Роб, но тъй като в влюбват един в друг всичко отива на майната си. Накрая, разбира се, има happy end -> женят се и т.н. Но това не е чак толкова интересна част. Най-важното и интересното е, когато Райс описва The Club -> и го прави така, че читатела има усещането, че е там, на момента. Ценното е, че по този начин читателя се запознава с един нов свят на сексуално удоволствие. Едно място, където иначе никой не би влязъл по собствено желание -> В мрачния свят на мазохистите.

Мдааа. Първоначално ми беше ... неудобно да я чета по простата причина, че не съм свикнала с такива неща. В смисъл, че около мен не се говори за такъв вид сексуалност толкова свободно. Сякаш такива хора не съществуват. Но след като прочетох книгата и проучих въпроса, се оказа, че наистина има такъв свят. Уау!

И дори само заради това си заслужава да се прочетата всичките 377 страници.

Verdi - Traviata - Choeur Bohémiens

AND1 Mix Tape Tour Bulgaria 2007

Като за начало какво е това AND1.

AND1 е може би една от най-известните американски спортни компании, специализирала се в производството на баскетболни маратонки, облекло и аксесоари (най-вече за да могат да се конкурират с останалите гиганти в бранша като Nike, Reebok, Adidas, но за разлика от тях, баскетболните им артикули с в типичен "уличен" стил или най-вече за стрийтбол играчи). Основана е през 1993г. от Сет Бергер Джей Гилбърт в Паоли, Пенсилвания, но в последствие се премества в Aliso Viejo, Калифорния. И така... По едно време, на тия двама хубавци им хрумва да съберат отбор от най-добрите стрийтбол играчи (AO, Main Event, Skip, Shane - това са били едни от първите And1 играчи) и започват турнета из Щатите. Наскоро компанията беше закупена от American Sporting Goods.

А сега малко за AND1 Mix Tape.

Произхода на колекцията AND1 Mix Tape идва от видеокасе дадена на AND1 в края на 1998г. от Рон Наклерио, треньор по баскетбол в гимназията Ню Йорк Кардоза. През лятото на същата година той тренира много деца, сред които Рафър Алстън, първият непрофесионален играч с когото по-късно AND1 подписва рекламен договор. Касетата била записана с любителска камера и била с лошо качество, но на нея било заснето как младият Алстън прави невероятни неща с топката, заради които получава прякора “Skip to My Lou”. Според легендата, в началото служителите на AND1 използвали тази видеокасета просто за забавление. Въпреки че хората от маркетинг отдела на AND1 предчуствали, че касетата има много голяма стойност - не знаели все още какво точно да правят с нея. Чак когато през лятото на 1999г. заснемат серия от реклами в близост до Хавърфорд Колидж, напълно осъзнават потенциала на видеоматериала, с който разполагат. AND1 събира NBA звездите си и записва кампанията “Moves”. В продължение на три дни играчите от НБА – Деръл Армстронг, Рекс Чапмън и взетите от драфта Лари Хюз, Раеф Лафренц, Тоби Бейли и Майлс Симон тренирали във Филаделфия, а рекламните агенти на AND1 заснели филм с техните най-добри движения. Играчите гледали касетата с движенията на Skip няколко пъти през тези дни. По време на снимките се опитвали да имитират движенията на Алстън и дори да измислят нови. Но когато легендарният Алстън пристигнал на 3-ия ден от снимките, той бил провъзгласен за “Крал на игрището”, а съгледвачите на AND1 си изяснили бъдещата стратегия за заснетия материал. В крайна сметка решават да добавят подходяща музика за материала и касетата е разпространена в цяла Америка през лятото на 1999г. Тъй като касетата била в ограничен брой (само 50 хил. копия), била разпратена първо в различни школи и кампове. Касетата направила Skip to my Lou (Рафът Алстън) истинска сензация. Настанала истинска суматоха между стрийтболистите за копие от касетата. Тогава AND1 продали правата на касетата на веригата магазини за спортни обувки FootAction. Стратегията на Footaction била да подарява на всеки свой клиент Mixtape-a. Магазините записали рекордни продажби. За по-малко от три седмици били продадени над 200 хилияди чифта спортни обувки. Рекламният отдел на AND1 изпратили свои оператори в цяла Америка да заснемат играчите с най-добрите движения. През август 1999г. рекламно лице става Main Event (Уоли Диксън). Тогава AND1 организира няколко демонстративни стрийтбол мача в родния град на Диксън – Линдън, щата Ню Джързи. В мачовете взели участие най-добрите стрийтбол играчи от целия щат. Главната цел на AND1 била да запише най-добрите мачове от турнира и да изгради добра връзка с играчите. Същото лято, шефовете на AND1 решaват да организират демонстративен мач “Платинен Играч”, който щял да се състои през октомври в Хънтър Колидж – Ню Йорк. Задачата на Skip и Main Event била да съберат най-добрите игачи за този мач. В същото време, AND1 решили да издадат компакт диск с музика, за да подпомогнат рекламата на мача. Те осъзнават, че е много по-лесно да съберат материал със страхотни баскетболни изпълнения, отколкото да рекламират мача, да продават билети и да намерят подходящ рап изпълнител, който да подържа градуса на публиката. Тaка се ражда и истинския Mix Tape Tour. Хората от AND1, които се занимават с организацията на мача, организират през следващата година и първия турнир който продължaва през цялото лято на 2000г. През следващата 2001-ва г. турнира бележи още по-голям успех. Нещата стават доста напечени след това. Nike и Reebok се опитват да откраднат идеята на AND1, като дори на няколко пъти преговарят с някои от играчите им. Въпреки многото претенденти за трона, AND1 се превръща в безспорния номер 1 на игрищата. Когато издава и първото DVD – “Four Volumes One Love”, AND1 затвърждава позицията си на компания, занимаваща се предимно с автентичен стрийт баскет, а това привлича още повече зрители на турнетата. Тогава AND1 започва да продава своите записи на видео касети и DVD-та. Volume 5 става N1 по продажби на спортни видео материaли за САЩ, след излизането си на пазара през юли 2002г. През ноември 2002г. рекорда отново е подобрен, този път от “AND1 Ball Access”. Но най-важното е, че AND1 все още организира кампове във всеки град, в който се отбива и прави дарения за децата в нужда.

Айде стига толкова инфо за незнаещите. Вчера, на 13.10.2007г. в зала "Универсиада" в София. Имам някаква бегла представа как са селектирани играчите за българиския AND1 отбор, но честно казано, или момчетата се бяха притеснили прекалено много, или наистина не можеха да играят. Е, признавам си, малко преувеличих. Играха момчетата, не отричам, но просто не се раздаваха особено. Не че мача е от особено значение, но поне да не беше този резил от 20-30 точки разлика. Най-голямо впечатление ми направи Grayson Scott Boucher, The Professor или просто номер 12 от американския AND1. Мога да кажа само - страшен е! И да, това са най-общо впечатленията ми.

EDIT: По време на игра, когато даден играч стреля и в същото време го фаулират, но топката е вкарана в коша, съдиите свирят "And 1" или буквално на български "И фал" като се добавя още една бройка към тази, която току-що е направена. Честно казано, не разбрах каква е логиката, след като при стрийтбола не се изпълняват фалове. Може и да бъркам, затова ще съм страшно благодарна, ако някой ме поправи.

トリニティ・ブラッド

トリニティ・ブラッド или Toriniti Buraddo на японски, а.к.а Trinity Blood. Едно страхотно аниме по още по-интересна манга. Написана от Sunao Yoshida и илюстрирана от Thores Shibamoto, когато за първи път е била публикувана в The Sneaker. Вече по-късно започва издаването й като отделна манга и аниме, като мангата е рисувана от Kiyo Kūjō и е издавана в месечното списание Asuka с общо публикувани 8 тома. Адаптацията по анимето е продуцирана от студио GONZO и обхваща 24 епизода, като се забелязват големи различия между първите рисувани глави, мангата и анимето.

Тъй като Sunao Yoshida не успява да довърши историята, защото умира на 15 юли 2004г., неговият приятел Kentaro Yasui (авторът на Ragnarok) е помолен да продължи работата по Trinity Blood. Самия жанр на Trinity Blood варира между драма, фентъзи, хорър, научна фантастика и т.нар. supernatural.

Сега малко за сюжета. Действието се развива през неопределено време в бъдещето, около 900 години след апокалиптична война между разрушените цивилизации на различните нации на Земята, когато човечеството се е преустановило. Според мангата, човечеството се опитва да колонизира Марс, след като популацията на Земята нараства неимоверно. На Марс, колонизаторите откриват 2 вида извънземни технологии (наномашините Bacillus и Crusnik), които инсталират в телата си: на колонизаторът - Bacillus; а на експерименталните деца (Seth, Cain, Abel и Lilith) - Crusnik, защото единствено техните подобрени организми могат да издържат и съответно да оцелеят след комбинацията. След като колонизаторите се връщат на Земята, избухва война между тях и останалото човечество. Abel (който по това време ненавижда света, който го е създал, и обичаните си "роднини"), Cain и Seth вземат страната на Methuselah, докато Lilith поддържа хората. Тук вече следват битки, убийства на този и онзи (Cain убива Lilith и откача след като използва Crusnik на 100%). Докато не се стигне до армагедона и съответно 900г. след него, когато се развива и историята. Та, в този свят Римо-католическата църква е основна военна сила, чиято задача е да предпазва човечеството от вампирите на Methuselah, които водят война срещу хората или както ги наричат вампирите "Terrans". Докато седалището на католицизма е Ватикана, Methuselah са във Византия (не питайте) или по-точно Истанбул.

Повече за сюжета няма да говоря, защото ще ви стане напълно безинтересно. Само ще вмъкна, че се появяват още повече герои с още по-уникални (а на моменти дори идиотски) изцепки дори и от Abel. За сметка на това ще ви обясня разликата между наномашините Bacillus и Crusnik. Първата е като вирус, който кара хората да пият (или иначе казано да се хранят) с човешка кръв, демек стават вампири, но симптомите на вампиризма не се проявяват веднага. Crusnik също е вид вампир, но с тази разлика, че се храни с вампирска кръв. Също така ще добавя, че OST-а на анимето е просто невероятен. А ето ги и героите от анимето.

The Vampire Armand

О, Armand! My precious vampire Armand!

Книга на Anne Rice, част от поредицата Вампирски хроники. Издадена е през 1998г. и е шестата поред.

Като цяло книгата е интересна и ефектна. Написана е в 1л. ед. ч. от името на главния герой - Арманд. Това, което наистина досажда на моменти е, че мрънкането на Арманд страшно много напомня на това на Луи /Интервю с вампир/. От друга страна, на моменти се наблюдава застой на действието. Сякаш Анн Райс едвам си е изсмукала от пръстите историята на този вампир. Като цяло всичко се върти около Бог, Исус и Светия Дух. Един вид омагьосан кръг, от който почти нищо не разбрах. Адски досадна работа, но като цяло може да се чете. Не е без хич.

Ето го и краткото резюме, което ми напомня, че ме домързя да напиша такова за Фаринели. Но това е друга история, а и не ми се редактират постове.

Андрей е роден в Киев, където живее в манастир и рисува едни от най-красивите икони виждани по тези земи. На 14 годишна възраст е похитен от татарите и не след дълго е продаден във Венеция на Мариус - художник-вампир, който го кръщава Амадео. От този момент заживява с учениците на Мариус и става негов ... мхм... любовник и довереник. Когато е 17годишен, е ранен с намазано с отрова острие от ревнив англичанин /ситуацията с любовници, бардаци, куртизантки и т.н. смятам да ви я спестя/. За да го спаси, Мариус го превръща във вампир. До 1499 година живеят заедно във Венеция. По време на нападението от вампирите на Римското събрание, Амадео е отвлечен в Рим.

Там става ученик на Сантино, главар на събранието. През 1500 година, Амадео е назначен за глава на Парижкото събрание, като променя името си на Арманд. През 1780 година, след съда над Лестат и майка му, изгаря събранието и по съвет на Лестат се присъединява към Никола и оцелелите вампири в създадения от Никола Театър на вампирите, който е собственост на Лестат. От 1780 до 1862 оглавява Театъра на вампирите. През 1862 година среща Луи и Клаудия и след наказанието на Калудия и пожара я театъра, става спътник на Луи и пътешества с него по света. През 20-те години на ХХ век пристига с Луи в Ню Орлиънс, където след заминаването на Луи остава до 1972 г. Същата година среща журналиста Дейвид Малой, бъдещия автор на книгата "Интервю с вампир", и заедно с него става владетел на Островът на нощта. При завръщането на Акаша, заедно с Даниел, вече превърнат от него във вампир, се отправят на помощ на другите останали безсмъртни и така отново се среща със своя създател Мариус, когото дълги години е смятал за мъртъв. През 1995 година прави опит за самоубийство поради религиозни причини /мамка му и на Бог/, но е спасен от Сибел и Бенджи, които Мариус превръща във вампири, за да са заедно с Амрманд во веки веков.

Амин.

Farinelli

Фаринели или Carlo Maria Broschi (роден на 24 януари 1705г. - умира на 16 септември 1782г. ) е един от най-известните италиянски кастрати на 18 век. Роден е в Andria, днешна Apulia, като израства в музикално семейство - баща му Салваторе е композитор и maestro di cappella в градската катедрала. От 1707г. смейството заживява в крайбрежния град Barletta, само на няколко мили от от Andria, но в края на 1711г. се преместват в Неапол, където през 1712г. по-големият брат на Карло, Рикардо е приет в консерваторията на S. Maria di Loreto със специалност композиране. Карло, вече доказал таланта си на певец, бил представен на най-известния по това време в Неапол преподавател по пеене, Nicola Porpora. Салваторе Broschi умира на 4 ноември 1717 на 36-годишна възраст. Смъртта на бащата и последвалия банкрут на семейството, са предпоставките, накарали Рикардо да вземе решението брат му да бъде кастриран. Но трябвало да бъде измислена причина за незаконната операция и на Карло му било обяснено,че е паднал от по време на езда. С наставленията на Porpora, Карло напредвал изключително бързо, правейки дебюта си, когато е само на 15 години. Фаринели бързо станава известен в Италия като il ragazzo ("момчето"). През 1722г. за първи път изпълнява в Рим произведенията на Порпора Eumene и Flavio Anicio Olibrio, също така поемайки водещата женска роля в Sofonisba от Luc'Antonio Predieri (било е обикновена практика за младите кастрати да се появяват на сцената en travesti).

Това е само малка част от сбития превод на автобиографията на Фаринели. Нямам намерение да я превеждам цялата, защото нямам нужното време за това. Който иска може сам да я прочете. Също така има и филм, който наистина заслужава да се гледа не само заради красивите италиански актьори, но и заради прекрасната музика, добрата игра и живота, на който са обречени кастратите.

Също така, намерих за интересна и информацията относно т.нар. кастрати. Важно е да се знае за какво точно става въпрос и както се изменя гласът им през годините на разтеж. Самата аз свалих от интернет изпълнения на единствения записван някога кастрати - Alessandro Moreschi. Макар записът да е от много лошо качество, все пак е правен в промеждутъка от 1913г. до 1922г., сопраното на истинския кастрати е много по приятен от този на женските.

Книгата, която ме запали на тази тема е Cry to Heaven на Anne Rice, която е един от малкото романи, които някога са успявали изцяло да ме обсебят. Горещо я препоръчвам на всеки, който е склонен да чете текстове наситени с еротика и дълбоки емоции.

The Beginning

Ето го и поредното ново начало. Hola, на познаващите ме и също така и на новите лица, за които се предполага, че ще четат блога /ако ли не, то поне на наминаващите/. Ще отговоря ясно и точно, защо за пореден път започвам блог и защо не ми се иска да го изоставям.

1. За да докажа на себе си, че наистина мога да издържа на натиска никой да не коментира постовете.

2. Не искам да го изоставям, или по-точно да го изтрия, защото от време на време имам нужда пиша на български език /имам журнал, който ъпдейтвам на английски/.

Ще се постарая постове да не липсват. Също така смятам сведа личните терзания до минимум, защото те са запазени за журнала ми, който е friends only или само за приятели. Но съм склонна да прибавям желаещи във френдс листата. За сметка на душевните излияния, ще има повече анализи /ако моите десет-редни бръщолевеници могат да се нарекат така/ на събитията от деня или просто на тема, която се загнездила в ума ми. Ще има ревюта на филми, музикални албуми, концерти, изложби и т.н. Тоест, всичко за което се сетите и за което самата аз се сетя.

Пожелайте ми успех, защото наистина ще ми трябва.