Moon Child

Интересен и неангажиращ японско-тайландски филм от 2003 година. В главните роли ще разпознаете Gackt и HYDE, което в първия момент ме накара да се замисля дали изобщо да си губя времето (всички знаем, че решили да се прави на актьор някой известен изпълнител, в повечето случаи резултата е направо плачевен). В крайна сметка го изгледах и не мисля, че беше пълна загуба на време.

В Midnight Eye твърдят, че това е един от най-добрите филми на режисьора Takahisa Zeze. Не съм гледала останалите му творби, затова не мога да кажа дали е вярно или не. Но Moon Child опделено е интересен филм, в който има от всичко по малко - има я спонтанната любов, има я мафията с убийствата, има го и вампира. Да, правилно ме чухте - вампир. Разликата е, че във филма не се набляга на свръхестественото. Да, HYDE (в ролята на вампира) е главен персонаж, но в никакъв случай историята му не е централна. Вниманието е фокусирано най-вече в настоящето, обикновените човешки взаимоотношения и решенията, които хората взимат.

Музиката е наистина хубава и се вписва изключително добре в сюжета. Особено много ми хареса песента на Gackt и HYDE Orenji No Taiyou или преведено на английски The Orange Sun.

Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

Kirameku nami to tawamureteita mujaki na kimi no sono yokogao

Hadashi de sunahama o kakenukeru kimi ga itoshii

Suna ni kaita kimi no namae to kazari tsuketa kaigara wa

Kata o yoseta bokura no mae de nami ni sarawareta

Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

Aoi sora wa iki o hisomete akai yuuhi ni dakarete yuku

Boku mo kimi o dakishime nagara hitomi o tojita

Ikutsu mo no yorokobi ya kanashimi mo kazoekirenai deai ya wakare mo

Ano koro to kawarazu ni yasashiku miteru orenji no taiyou

Eien o yume miteta ano koro no bokura wa

Itsu made mo hanarezu ni dakiatte waratteta

Akireru hodo kimi o omou yo

Sore dake de boku wa mitasareru

Nakanai de, itsu date aeru yo

Hitomi o tojireba...

*Yuugure ni kimi to mita orenji no taiyou

Nakisou na kao o shite eien no sayonara

At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

I watched your innocent face as you frolicked with the waves.

Running along the beach with your bare feet, you are so precious to me.

I carved your name in the sand and decorated it with shells.

Nuzzled together behind it, we watched as the waves washed it away.

At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

The blue sky hides our breath and the red sunset embraces us.

And I embrace you too, as I close my eyes.

Endless joy and sadness, and countless hellos and farewells,

Unchanging from before, the orange sun continues to watch on gently.

Back then, we dreamed of an eternity together.

Believing we would never part, we smiled and embraced.

I can’t love you any more than I do.

And just by that, I feel complete.

So don’t cry, we can always meet again.

Whenever we close our eyes...

*At dusk, I beheld the orange sun with you.

With a teary face, you bid an eternal farewell.

*repeat

Aoi Haru or just Blue Spring

Един от малкото филми, които няма да забравя ако не до края на живота си, то поне през следващите няколко години.

Филмът е сниман по едноименната манга на Taiyo Matsumoto. Филмът е от 2001 година, но като тематика и визия по нищо не се различава от сегашните.

За разлика от повечето режисьори от последните години, Toshiaki Toyoda не снима някаква блудкава мелодрама или хорър изпълнен с призраци и много кръв (като в Battle Royale, например). Училището, в което се развива действието, е западнала рушаща се сграда, която е изписана с графити. Местните членове на Якуза "кръжат" около двора, за да вербуват и без това вече закоравелите в училищните боеве момчета. А влезеш ли в училището, шансът ти за излизане е минимален.

За да се отърват от скуката, младежите си измислят изключително интересно занимание: провисват се на парапета на покрива и който успее да изръкопляска най-много без да падне, той става лидер на групата. А групата се състои от седем момчета, от които остава само един.

Интересно е да се проследи начина, по който тези момчета се променят през последната година от обучението си. Сравнени са дори с новите ученици от долните класове. Последна година в училище... Имаш ли мечти? Какъв искаш да станеш? Ще отидеш ли в университет? Ще работиш ли? И да имаш мечти, забрави за тях. Ти си в училище.

Тъжно е. Филма изобилства със сцени изпълнени с насилие, но камерата не ги показва директно. Всичко е скрито. Няма варели кръв, няма неестествени гърчове на тела и смешни писъци. Това е един жесток и брутален свят на насилие, което не се показва.

Филмът не е дотам дълъг и сложен, за да утежни по някакъв начин психиката на зрителя. Но поне за едното изкуство, добрата актьорска игра и музиката си заслужава да се гледа.