Аниме билет

Заглавието звучи ужасно, но моя милост не може да се отърве от копи-тейкърската си същност така лесно XD Да живее оригиналността на другите хора! И така, преди няколко дни пуснах един ъпдейт със заглавие Филмов билет, сега пускам подобен, само че с аниме (мислех си да включа и манга, но се отказах).

Започвам с първото ми любимо аниме, правено по манга - Hellsing. Което и аниме за вампири да съм гледала след него, винаги е бледнеело по всички параметри. Музиката пасва отлично, героите... като оставим на стана Серас Виктория, всичко е на изключително ниво. А самия Алукард ми напомня на герой от роман на Ан Райс. Какво по-хубаво от това?

Ghost in The Shell. Sci-fi отново XD. Води се едно от класическите анимета (и съответно манга). Харесах още първия път щом го гледах! Признавам си без бой -мангата не съм я чела и още повече, не съм гледала сериала. СРАМ! Но в интерес на истината, това, което видях като графика в сериала не ми хареса. Филмите са изключително красиви. Особено последната "ъпгрейдната" версия на първия филм. Ghost in the Shell създава интересна атмосфера, предизвикваща на интелектуално ниво (е, поне мен). Това, което наистина прави впечатление е, че няма никакъв хумор. Наистина е бъкано с много cyberpunk клишета, но какво от това? Историята е грабваща!

Darker Than BLACK. No comment XD

Angel Sanctuary Макар трите OVAи да са повече от ужасни, историята е страхотна. Или поне на мен ми харесва XD Вярно, че има много сълзи и сополи,но закъде сме без тях? XD

Ergo Proxy Мдам, май ставам вече досадна XD

I'm a Cyborg, But That's OK

Ssaibogeujiman Gwaenchanha е филм правен в Южна Корея през 2006г. Режисьор е Park Chan-wook.

Действието се развива в лудница, където всеки се мисли за някакъв. Главната героиня Young-goon се мисли за киборг и затова отказва да яде. Вместо това, се опитва да "смуче" батерии. Вторият основен персонаж - Il-sun, е млад мъж, хоспитализиран заради анти-социалното си поведение и шизофрения, се сприяделява с Young-goon. И от тук започва приключението им в отдалечен от реалността свят, който същевременно напомня на реалния абсурдистан в собствения ни живот.

Филмчето е адски сладко. ^_^ Цветовете са прекрасни, ситуациите любопитни, а сюжета е неестествен. Все пак действието се развива в лудница, където, в повечето филми, има единствено тъга, депресия и меланхолия. В I'm a Cyborg, But That's OK е точно обратното - въпреки тъжните моменти, всички се подкрепят, защото знаят, че имат предназначение в живота.

В крайна сметка, всеки от нас има собствена представа за себе си. Не можем да заклеймим някой като луд, просто защото не го разбираме. Затова и човешката психика е толкова сложна, грозна, интересна и въпреки всичко - красива.

Как ми се иска и аз да имам такива чорапи :dreamy:

Филмов билет

Ето и моят скромен принос в блогърската игра, наречена филмов билет. Началото й бе дадено от Станислав, а правилата са прости:

• Всеки блогър изрежда по 4 филма, в света на които би искал да попадне. Може и сериали;
• За всеки филм да има поне някоя друга дума обяснения;
• Филмите могат да се повтарят при различни блогъри;
• Всеки блогър трябва да предаде играта към 4 други блогъра;

Band of Brothers. Все още не съм прочела книгата и съжалявам за това. Братя по оръжие е един от малко сериали, които някога са успявали да задържат изцяло вниманието ми. Не става въпрос само за отделни неща като визия, музика, актьори и т.н. Десетте епизода разказват за съдбата на американския войник по време на Втората световна война. И макар реалността да е ужасна, няма нищо по-хубаво от нея.

Lord of The Rings. Не отричам, че манията ми на тема Толкин заглъхна преди около две години. И въпреки всичко, не мога да не устоя на едно магическо приключение. Самото усещане за магия, за добро и зло... Дълбочината на героите, макар и измислени, е впечатляваща. И времето... времето ще е спряло.

I'm a Cyborg, But That's Okay. Наречете го фетиш, наречето го мания ... наречето го някак и пак няма да сбъркате. Склоността ми да гледам странно-забавни филми понякога си казва думата. Скоро ще пусна един ъпдейт за този филм, който гледах наскоро. Защо избрах него? Просто искам да разбера какво е предназначението ми.

The Matrix. Бих искала да отбележа, че това е още един от фетишите ми. Всъщност, някои сигурно вече са го забелязали. Мдам, склонност към sci-fi. То да беше склонност... Anywayz. От цялата трилогия, предпочитам само първия филм, защото не е чист екшън и философската идея ясно си личи. Просто е по-интересен.

Не съм и предполагала, че ще ми е толкова трудно да избера филм, в чиято реалност бих искала да живея. Тия дни ще пусна почти същия ъпдейт, само че с аниме.

Да тагвам? Не, това ще го пропусна ;]

“Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” Сенека

Основната мисъл, която пробужда този цитат у мен, е идеята за целите, които човек сам си поставя. В тази насока думите на Сенека могат да се перифразират в: “Ако не знаеш каква е целта ти, за теб няма помощ”.

По време на своя кратък живот на земята, човек сам си определя цели, които трябва да постигне, било то някоя отдавашна мечта, като например да има собствена фирма. Това е цел и човек би трябвало да е готов на всичко, за да я постигне. В случая – да намери пристанището си. Тогава, когато човекът дава всичко от себе си за постигането на мечтата, тогава ще повее попътният вятър и ще му помогне по-лесно да я достигне.

Но има и друг тип човек. Той също има цели, но с малката разлика, че не иска да даде от себе си, за да ги получи. Тогава помощ няма да има и човекът ще остане само с мечтата. Той няма да е пълноценен като другия, защото не е положил труд и не е научил нищо ново - не се развива. Чакането на целта, да дойде наготово е пълна загуба на време, защото, както знаем, времето е ценно, а и чудеса няма. Затова бързо трябва да си поставим цели, за да не деградираме морално. А това, както знаем (ех, то пък много се изучихме!), не е полезно за човека. А ние все пак сме хора, нали?

Затова мисълта на Сенека: “Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” се отнася за хора, които постоянно си поставят нови и нови цели, които да постигат. Хора, които се развиват и морално, и духовно. Хора, които вярват в себе си, вярват, че могат.

Диалог между Доброто и Злото

Доброто и Злото си седят по средата на Нищото и пият бира. Гледат хората и от време на време сръбват от големите халби. По едно време Доброто вдига поглед от смъртните нещастници и казва на Злото:

- Мило, 'що стана така? 'Що не си остана в Рая?

- Щот’ е тъпо. - отвърна леко раздразнено Злото.

Доброто само повдигна леко рамене и отново отпи от халбата. Вгледа се в Злото, което упорито се опитваше да накара някакъв терорист да отвлече самолет на САЩ.

- Мило, а 'що не станем по-близки, а? - отново прекъсна Злото Доброто.

- Ше ма оставиш ли да си свърша работата бе?! - кресна Злото и отпи голяяяяма глътка, но се задави и оплю масата. Доброто се засмя.

- Ко' съ смейш! - опита се да крещи през кашлицата Злото. - Внимавай да не се задавиш и ти!

- Ше умреш от собствената си лошотия. - поклати глава Доброто. Ела с мен. Нека има само доброта.

- Мри бе! - отвърна Злото.

- Няма пък! - тръшна се на стола Доброто. - Кат' не искаш с добро на! Върви по дяволите!

- Аааааа не! Ти шъ вървиш по дяволите! Мри! Мриии!

Злото се нахвърли на Доброто и двете се сбиха под масата.И никое от тях не видя какво стана с терориста...

エルゴプラクシ

Въпреки, че е аниме, което не може да бъде гледано от всеки, Ergo Proxy е едно от любимите ми. На моменти наистина си мислех дали да не се откажа и да го зарежа по средата, но се радвам, че не го направих.

Първоначално ме грабна заглавието. Всеки знае какво е proxy в реалния свят и в този на интернет. За ergo не съм особено сигурна какво означава. Така че, реших да го гледам най-вече от любопитство. Напоследък попадам на всякакви боклуци откъм филми, анимета и т.н., за които твърдят, че наистина си заслужават гледането и определянето в жанра на sci-fi или cyberpunk. По този въпрос, Ergo Proxy си заслужава гледането.

Още от самото начало (в първи епизод), това което ме грабна, е високото качествно на арт-а. Е, смесват се на моменти 2D и 3D анимация, но това само допринася за колорита на анимето. Всичко, от мрачната атмосфера на фона, до външния вид на героите, е просто перфектно.

OST-a само допринася за мрачната атмосфера и за задълбочаването в психологическите портрети на героите. На мен лично ми допадна, макар да не мога да го слушам свободно, без да гледам Ergo Proxy. Не е саундтрак, който може да се възприеме като самостоятелна част от анимето, в което всичко си пасва толкова добре. Е, opening и ending песните не бяха много в тон с песимистичната атмосфера, но текста на Monoral - Kiri (opening) допълва по интересен начин анимето.

И ето, че стигнах до сюжета - най-трудната част. Това е едно от малкото анимета, които съм гледала, чийто сюжет е заплетен и сложен чак до последния епизод, когато повечето мистерии са разрешени и всички отговори са намерени. И все пак, края е такъв, че те кара да се запиташ: "Какво, подяволите, стана?". На моменти сюжета е дори прекалено усложнен, но това само го прави по-интересен като повдига въпроси, които никой не смее да си зададе.

Героите са непредсказуеми. Всеки един от тях има своя собствена история, която е разкрита постепенно в 23те епизода. Главната героиня - Re-L Mаyer (името варира според различните субтитри, които могат да бъдат намерени), е егоистична кучка, която в края на сезона е направо неузнаваема. И да, няма да опиша героите, както няма и да разкажа историята, за да не разваля удоволствието от гледането на Ergo Proxy. :)

С риск да се повторя, Ergo Proxy не е аниме, чиято цел е да забавлява или с което просто да убиете време. Ergo Proxy е аниме, което заслужава да бъде гледано сериозно. Затова и е едно от любимите ми.

Appleseed (2004)

Ето, че изгледах и филма преди Ex Machina. И да си призная, искрено съжалявам, че си направих труда да го свалям. желателно е дори да не си и помисляте за Appleseed OVA.

Мислех си, че продължението е плосковато, но сега като се замисля, няма как иначе да е след като предходния филм е също толкова безсмислен. Дори повече. Сюжетът е предсказуем, което определено не е в плюс. OST-a е абсолютно мизерен, а арт-а ме дразнеше през по-голямата част от времето.

Не е от филмите, които могат да се изгледат с лека ръка и след това спокойно да се продължи със следващия. Има интересни моменти, но те, разбира се, са провалени от плосковатите персонажи.

Нямам какво повече да кажа по Appleseed (2004). Нямам намерение да гледам OVA-та, защото очаквам, че ще е още по-зле. В крайна сметка, Ex Machina бие предшественика си по всички параметри, колкото и да е плосковат филма.

Степния вълк

Херман Хесе е немски писател, получил Нобелова награда за литература през 1946г. Повече за биографията нямам намерение да пиша, защото и без това я има в Уикипедия, където ще намерите и подробен списък с всичките му книги.

Степния вълк е негов роман, публикуван през 1927г. В книгата става въпрос за дълбокото психологическо разтройство на главния герой - петдесетгодишния Хари Халер.

От една страна книгата е интересна, ако я чете човек, на възрастта на главния персонаж.

Но от труга, Степния вълк е изключително досадна, депресираща и тъжна история за един самотен човек, който е на ръба на самоубийството. Затова и смятам да я препрочета, когато достигна тази възраст от петдесет години, за да мога наистина да я разбера. В момента, в нея намерих интересни мнения по въпроси, които засягат всеки от нас в един или друг момент от живота ни. За жалост, не съм достигала до пълното умопомрачение, за да мога наистина да усетя героя Хари Халер като част мен. Защото, в крайна сметка, във всеки от нас ги има чертите на един или друг фикционален герой.

Не ви я препоръчвам. Четете я на собствен риск.