Nick Stone

Ник Стоун е роден в Кеймбридж, Англия, на 31.10.1966г. в семейството на шотландец и хаитянка. Прекарва ранното си детство в Хаити, след което се завръща в Англия през 1970г. Бестселърът му Mr Clarinet (книгата е и дебютна) печели няколко международни награди. Тъй като съм чела само Mr Clarinet, ще пиша само за нея.

Главният герой е частният детектив Max Mingus, чийто живот се сгромолясва, когато влиза преди седем години в затвора. Макс е специалист по открива на изчезнали деца и скоро след като е освободен от затвора приема офертата на хаитянския милиардер Allain Carver, чийто син Чарли е изчезнал преди три години. Всички детективи, наемани преди Макс свършват зле. Много зле, като се има предвид, че и занапред в книгата се говори и за вудуу, макар да няма и следа от фантастика а~la Лоръл Хамилтън. Вудууто е само споменато като религия, която владее Хаити много по-силно, отколкото военните сили на ООН и САЩ. И както пише на корицата:

"There's one other thing," Carver said when he'd finished talking. "If you take the job, it's going to be dangerous ... Make that very dangerous." "How so?" Max asked. "Your predecessors, they ... Things didn't turn out too right for them." "They dead?" There was a pause. Carver's face turned grim and his skin lost a little of its color. "No ... not dead," he said, finally. "Worse. Much worse."

Няма да разказвам повече, за да ви е интересно. Само ще допълня, че според книгата, в Хаити Mr Clarinet наричат човека, който чрез музиката си отвлича деца. Прилича на героя от приказката на Братя Грим за The Pied Piper of Hamelin.

Name Generator

My authentic japanese name is 中島 Nakashima (center of the island) 美和 Miwa (beautiful harmony). Take your real japanese name generator! today! Created with Rum and Monkey's Name Generator Generator.

В интерес на истината, винаги съм си падала по разните тестчета или т.нар. name generators в интернет. С тях мога да си губя времето по всяко време на деня (или ноща, зависи как го погледнете). Е, тогава нямам чувството, че съм свършила някаква полезна работа, а напротив - чувствам очите си като прикрепени към главата ми понички. И все пак, забавно е да се пилее времето!

Diary of Tortov Roddle

Сериалчето е повече от анимация. Първите 5-6 епизода са изцяло в студени тонове със силни нюанси на синьо. Последният епизод, като цветова гама, е най-топъл. Може би е така, защото Тортов се друса с някакви червени плодове и започва да халюцинира XD

Като цяло, анимацията няма някакъв конкретен сюжет. Всеки следващ епизод разказва различна история от пътуването на главния герой Tortov Roddle. Арт-а е странен и много напомня на едно клипче от Mtv. Като история, действие и ... да ... не е нищо особено. Лично на мен много ми допадна арт-а и музиката. Епизодчетата са кратички - около 10 минути.

Спокойно може да бъде пропуснато от хора, които не са ценители на изкуството анимация (и тук не става въпрос за затормозяващи съзнанието философски мисли върху Diary of Tortov Roddle, а за наслада на зрителните и звукови възприятия).

Държавно първенство за юноши и девойки, младша възраст, 22-23 март 2008 г. София

Първенство - хубаво. Има участващи - перфектно. Но защо трябваше да се проведе на басейна в Спортната палата, където нямаше място на трибуните за състезателите, пък камо ли за публика (която се състои главно от родители, защото няма място, за да се повикат приятели за агитки). На федерацията хем й се иска спорта да бъде популяризиран, хем провежда състезанията на добре поддържани басейни, които не могат да поберат 300 души. На първата снимка, се вижда тази част от басейна, на която няма нито столове, нито трибуни. Снимала съм награждаването на сестра ми и, за жалост, повечето зрители се бяха разотишли заради жегата, задуха и гъча. На втората снимка са трибуните от едната страна на басейна. Абсолютно същите ги има и от другата страна. Както виждате, няма място за големите сакове, които трябва да се носят, камо ли за състезателите, които трябва да почиват между стартовете. В случая, те не почиват, защото не могат да заемат удобна поза без да се схванат от чакане. Знамената би трябвало да са в цветовете на олимпийските кръгове, но и това нещо не се е плучило. Както винаги, звуковите колони гърмяха, пращяха и ехото в залата не позволяваше да се чува достатъчно ясно какво точно говори главния съдия. Е, тъй като от години ходя по състезания по плуване, съм свикнала да разгадавам този таен код, но повечето зрители определено имат нужда от предовач. Разочарована съм и от снимките качени в официалния сайт на БФПС - липсват снимки на едни от най-добрите състезатели на първенството, а именно на Габриела Томова, Анна Караджова, Симона Пантова и др. На всичкото отгоре преобладават лица от пловдивския клуб Младост 91. Няма нищо лошо в това да се снимат, но на първенството участваха състезатели от най-много 20 отбора (не съм ги броила точно). Лично аз смятам, че е нечестно спрямо останалите. И защо, аджеба, са снимали само делфина? Съществуват и стилове като кроул, бруст и гръб! Резултатите няма да коментирам, защото са доста слаби. Когато аз тренирах на тяхната възраст, нямаше момиче в челната тройка, което да е с резултат 30 секунди и отгоре. За сметка на това пък има силни гърбисти. До колкото чух, от спортното радиошоу Гонг, дошли да снимат и гледат шампионата, но бързо-бързо си тръгнали. В последствие, в предаването коментирали ужаса, който са изживели. За жалост, не намерих нищо в архива на сайта. А толкова много ми се искаше да го чуя! Спирам с възмущенията до тук. Мога да пиша още много и за останалите шампионати, но нека се наблегне най-вече на по-малките, защото при тях има най-много участници.

Лоръл К. Хамилтън

Лоръл Хамилтън, родена на 19 февруари 1963г., е американска писателка на свръхестествена и еротична литература. Основната и поредица е тази за убийцата на вампири Анита Блейк, но през 2000г. започва още една поредица - за приказната принцеса Мери Джентри, която става частен детектив.

Характерно за писането на Хамилтън е яркостта на езика и смесването на различни типове светоусещане. Затова и не може да бъде причислена към точно определен жанр - наблюдават се характерни линии от фентъзито, научната фантастика, хоръра и дори романтиката. В частност, поредицата за Анита Блейк в повечето случаи е определяна като детективски роман, фентъзи или хорър.

И тъй като съм чела само първите четири книги от общо 16те от поредицата за убийцата на вампири, смятам да наблегна на тях. Разказвач е самата главна героиня - Анита, която живее във фантастичния Сейнт Луис, който е подобен на реалния. Разликата е, че не само същества като вампирите и превръщачите са истински, но и всички хора знаят, че те съществуват, а и са равноправни граждани на Америка. Поредицата проследява неспиращите конфликти на Анита със свръхестественото, докато тя се опитва да разреши поредната мистерия, осъзнава собествените си сили, и преодолява серии от сложни романтични и политически взаимоотношения. Няма да си кривя душата, като кажа, че след Анита, вампира Жан-Клод е другият ми любим персонаж ^_^ И може би след Лестат е другият най-секси вампир в литературата.

Първоначално бях много ентусиазирана, когато разбрах, че има комикс по поредицата. За жалост, ентусиазма ми бързо изчезна. Както сами виждате, арт-а е изключително грозен. Както казва една моя приятелка - не могат да рисуват, дори живота им да зависи от това.

Книгите са интересни, четат се на един дъх и не затормозяват съзнанието на читателя. Препоръчвам ви да им дадете шанс. На български са издадени първите четири: Престъпни удоволствия, Усмихнатият труп, Циркът на прокълнатите и Кафенето на лунатиците. Има ги в повечето книжарници на щандовете за фентъзи. :)

Akira

アキラ (произнася се a-ki-ra) е филм от 1988г. по едноименната манга на Katsuhiro Otomo (негов е и филма). Много, наистина много може да се пише за това аниме, съответно за мангата. Преди мен са си чупили пръстите по клавиатурата в animes-bg и в Уикипедия. В интерес на истината Нанера е написал/а едно изключително ревю.

Мангата все още не съм смогнала да прочета поради липса на време и най-вече, защото се захващам с какви ли не други дивотии. Но съм горда с това, че учителката ми по рисуване има оригинален 4ти том от поредицата и дори съм го докосвала! ^_^ След това изречение можете да си представите колко много значи за мен това аниме (след Angel Sanctuary, защото като видях том от мангата (макар и на немски) изпаднах в състояние, което надали е обяснено в учебниците по психология).

Задължавам ви да го/я гледате/прочетете! Няма начин да бъде пропуснато с лека ръка!

Angel's Egg

天使のたまご е аниме режисирано от Tokuma Shoten през 1985г. Филма проследява ежедневния живот на малко момиченце в един странен свят на мрак и сенки.

Момичето, чието име не разбираме, пази мистериозно яйце. Прекарва времето си в събиране на бутилки и предмети в готически, мъртъв град. Мъж, чието име също не е разкрито, пристига в мрачния град на машина, носейки кръст на гърба си. Двамата се срещат и разговарят, въпреки че диалогът им се състои само от повтарящия се въпрос: "Кой си ти?"

Иииии, ще спра до тук! Анимето е необичайно и на моменти трудно смилаемо. Към края на филма все по-ясно се засяга темата за Бог. Диалог като цяло няма - само музика, звуци и зрение. Всичко е оставено на този тип възприятие, което е наистина приятно, като изключим призрачните сцени, които ми подействаха много по-силно, отколкото някой хорър.

Отново аниме, което не е за всеки.

Serial Experiments Lain

Serial Experiments Lain не е от аниметата, които могат да се гледат винаги и по всяко време. Не е и особено лесно за осмисляне. Дори аз, която толкова много харесвам такъв тип анимета, доста трудно го издържах. Засягат се теми относно реалността, идентичността и комуникацията.

В сериите се проследява живота (до колкото може да се нарече живот) на Lain Iwakura, девойка, живееща в Япония, и нейното "запознаване" с the Wired (глобална комуникационна мрежа подобна на Интернет). И тъй като анимето борави директно с въпроса какво точно представлява реалността, сюжетът не може да бъде точно преразказан. Но може да се каже, че сюжета е базиран на представата, че в основата на всичко са човешките мисли, спомени и съзнание. В този ред на мисли епизодите могат да се възприемат като халюцинации на Lain, или на останалите протагонисти, или на Lain, която манипулира чуждите халюцинации. Епизодите се състоят от преплетени философски теми, вместо от традиционното линейно описание: наречени са "layers".

Анимето описва The Wired като съвкупност от човешки комуникационни мрежи, създадени чрез телеграфични и телефонни услуги и разпространени чрез Интернет и следващите го мрежи.

Мога да продължавам,но в интерес на истината не ми се иска. Повече информация можете да намерите в интернет. Дори в Уикипедия има изключително добър анализ на арт-а и на темите в анимето. Самата аз се учудих, че може да се обърне толкова голямо внимание на сенките, които ми направиха впечатление със странността си.

Не смея да ви го препоръчам, защото някои биха ме обвинили, че препоръчвам глупости. Serial Experiments Lain определено не е за всеки и още повече, че е не може да се осмисли лесно. Който иска да си размърда мозъка, може да се пробва :)

P.S. Игра за PlayStation със същото заглавие е издадена през ноември 1998.