Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Вече съм го позабравила това стихотворение на Иван Вазов от детските ми години. Предполагам и вие. Защо така изведнъж се сетих за него? Отговорът не е от най-лесните. Като всеки дванадесетокласник и аз държах матура по БЕЛ (втората ми по избор беше английски език). Не се смятам за особено грамотна в някои отношения. Все още правя изключително глупави грешки. Но ДЗИ-то по български език и литература беше изключително лесено. По английски беше същата работа. Е, работата е ясна - като първи випуск всички трябва да минем. Догодина обаче ще има резачка. Недомислена работа.
Като цяло организацията беше добре, като изключим неграмотните квестори. В моя случай - квесторки в 138 СОУ на матурата по АЕ. Учтиви жени, като едната е преподавателка по БЕЛ. НО! Винаги има едно "но", просто не може без него! При изпита по английски има една част, която се нарича Listening. Нито една от двете не знаеше как да борави с касетофона (в случая с CD устройството). Сумати време се мотаха, докато не откриха ей-тъй-на-по-човешки, че просто трябва да се натисне next. Да живее българският учител!
Е,поне всички завършихме.
