Angel Sanctuary

Една от любимите ми манги. Готова съм да убия човек, за да я имам в ръцете си, а не само да си вадя очите, за да прочета 20 тома на компютъра. Е, за някои може и да не се окаже чак толкова обсебваща.

Манга и аниме сериите Angel Sanctuary са създадени от Kaori Yuki. Предполагам, че някои вече са чували трите OVA-и по мангата, които определено не си заслужават гледането по простата причина, че единствената им цел е да насочат вниманието изцяло към мангата. Точно заради това и епизодите нямат завършен край. Като цяло и в мангата, и в анимето съдържанието в повечето случаи е за 16+, пък дори и за 18+ (тук вече преувеличих, но имайте предвид, че определено не е за деца под 11 години). Засягат се теми като моралността на инцеса (тук вече не съм особено сигурна дали така трябва да се преведе, но нямам речник до мен, за да го преведа), природата на Господ и ред други философски теми.

Сюжет: Фон на цялата история е тази на Organic Angel Alexiel, която е една от най-висшите същества, трета след Господ и първоначалния човек Adam Kadamon. По ранк е равна на своя брат-близнак Inorganic Angel Rociel. *тук пропускам по-голямата част от подробностите, които се разбират в течение на самата история, или просто в Wikipedia*

В крайна сметка, главен герой е Muodu Setsuna, в чието тяло е преродена душата на Alexiel. Е, чак преродена е силно казано, тъй като Set-kun си има своя собствена душа. Та, Oni-cha и сестра му Sara са влюбени и в крайна сметка решават да се чупят от вкъщи. Да, ама не. Попадат на Rociel, Katan и няколко демона и завръзката е готова. Оказва се, че това момче е т.нар. Messiah, който спасява Рая, Ада и Земята от унищожение, макар че до края на мангата читатела не остава с това усещане по простата причина, че Сет се води единствено от любовта си към Сара.

Има битки, интриги, интриги... и пак интриги. Йерархичната подредба на ангелите в Рая е доста интересна и честно казано, не съм и предполагала, че може да бъде създадена такава история. Искрено ви препоръчвам Angel Sanctuary.

Exit to Eden

И така. Наскоро (преди около седмица) прочетох и тази книга на Ан Райс, благодарение на Кали. Като цяло ми напомня на любовните романи на майка ми (от тях преди години се насилих да прочета един и от тогава не съм се осмелявала дори да ги погледа на библиотеката), но в малко по-различен вариант. И точно този странен аромат на различие ме принуди да я дочета. А сега нека поясня. Става въпрос за т.нар. BDSM . На чист български -> за садо-мазо изпълнения и съответно мазохистите, как болката им доставя сексуално удоволствие и могат да превърнат това в изкуство.

Първоначално Ан Райс издава Exit to Eden под псевдонима Anne Rampling, като в по-късните издания на книгата присъства истинското й име.

Главните герои са Lisa Kelly и Elliot Slater. Жената работи в т.нар. The Club. Това е изолиран от останалия свят остров, на който се сбъдват абсолютно всички сексуални фантазии на тези... хора. И такааа.... Известно време си играят на Господарка и Роб, но тъй като в влюбват един в друг всичко отива на майната си. Накрая, разбира се, има happy end -> женят се и т.н. Но това не е чак толкова интересна част. Най-важното и интересното е, когато Райс описва The Club -> и го прави така, че читатела има усещането, че е там, на момента. Ценното е, че по този начин читателя се запознава с един нов свят на сексуално удоволствие. Едно място, където иначе никой не би влязъл по собствено желание -> В мрачния свят на мазохистите.

Мдааа. Първоначално ми беше ... неудобно да я чета по простата причина, че не съм свикнала с такива неща. В смисъл, че около мен не се говори за такъв вид сексуалност толкова свободно. Сякаш такива хора не съществуват. Но след като прочетох книгата и проучих въпроса, се оказа, че наистина има такъв свят. Уау!

И дори само заради това си заслужава да се прочетата всичките 377 страници.